Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Льо Ватур пое от Насо часове след Диабло. Благодарение на указанията на Скарлет откри процепа в кораловия риф и успя да премине само с няколко драскотини по корпуса, но вместо да насочи „Победа“ нагоре по ръкава към скритата лагуна, хвърли котва при устието и под прикритието на тъмнината доплава до селото с малка гребна лодка. Скри я в буйната растителност надолу от плажа, използва сенките на дърветата и стигна незабелязано до къщата на Диабло, за която също знаеше от Скарлет. Именно така се озова пред прозореца и сега слушаше разговора. Ако планът му мине без засечка, съвсем скоро Девън щеше да е в ръцете му, а Скарлет ще остане за Диабло. Той не разкри пред нея най-хубавата част от намеренията си — подозираше, че Скарлет никога не би се съгласила да му помогне, ако узнае, че Диабло ще загине.
Льо Ватур чу думите на Девън, които се оказаха не само изненадващи, но и много полезни. Той си представяше, че Девън е при Диабло доброволно, независимо от твърдението му, че я държи за откуп. Всъщност Льо Ватур сериозно се съмняваше Диабло да е искал откуп от богатото семейство на Девън.
Кайл онемя от избухването на Девън и гневния тон, с който се нарече любовница на Диабло. Нямаше представа какво да каже, за да я утеши или да смекчи срама й от онова, което Диабло й бе сторил. Не биваше да залага своя дял от плячката срещу способността на Диабло да прелъсти Девън, тъй като темпераментният му приятел неведнъж бе доказвал, че жените не могат да му устоят. Не се наложи нито да извини, нито да осъди поведението на Диабло, защото Девън, разплакана, се извърна и побягна към тъмнината навън. Кайл не я последва, остана, за да поговори с Диабло за положението на Девън. След като възнамеряваше да се върне към моретата, редно бе да изпрати Девън обратно у дома при семейството й.
От тъмните сенки пред прозореца Льо Ватур наблюдаваше с неприкрито задоволство как Девън напусна къщата. Точно на такава вероятност се надяваше. Бе чул как Диабло ги напусна по-рано вечерта и го видя да влиза в кабинета, предположи, че Кайл скоро ще го последва. Льо Ватур ликуваше, когато Кайл направи точно това.
Самата Девън не спря до верандата. Поглеждайки през рамо, остана доволна, че Кайл не я последва и продължи по пътеката към селцето. Недостатъчно смела обаче, за да продължи сама разходката си, тя спря неочаквано, задъхана от напрежение. Нима никога нямаше да й позволят да напусне това място? Дали баща й не мисли, че вече е умряла? Или обикаля и я търси, притеснен за съдбата й, без да полага достатъчно грижи за себе си? Той не бе в първа младост и Девън си помисли с тревога, как ли се е отразило върху здравето му нейното отвличане.
Девън погледна с копнеж към окъпания в ярка лунна светлина кораб на кея. Ако някога успее да напусне жива това място, щеше да си спомня за спокойната красота на острова до края на дните си. Захласната от танцуващите лунни лъчи по водната повърхност и по люлеещите се палми, не долови леките стъпки зад гърба си.
— Впечатляваща гледка, нали ma chere?
Девън сепнато се извърна.
— Льо Ватур! Господи! Как попадна тук? Знае ли Диабло, че си на острова? Мислех…
— Забрави за Диабло! Толкова ли се страхуваш от него, ma chere? Не бих се отнесъл така долно с теб, ако беше моя. Всъщност, ти си причината да съм тук.
— Не се страхувам от Диабло — поясни Девън, припомняйки си как нежно я бе любил предишната нощ. Ако не беше наясно с положението си, дори щеше да си помисли, че той държи на нея. Караше я да се чувства защитена, харесвана: знаеше, че ако не си тръгне скоро, малката пъпчица, стаена в сърцето й, скоро ще разцъфти в любов и ще потърси разпознаване, а Девън твърдо бе решила да не се стига до там. — Как така си на Рай заради мен?
— Знам, че искаш да напуснеш Диабло — увери я Льо Ватур дръзко.
Девън зяпна от изненада.
— Ако се чудиш откъде знам — поясни ухилен Льо Ватур, — чух разговора ти с Кайл преди малко.
— Ти си подслушвал! — гласът на Девън звучеше обвинително.
— Разбира се — призна Льо Ватур суховато.
— Предполагам, не е тайна, че съм като затворничка тук — оплака се Девън с горчивина. — Ако Диабло възнамерява да иска откуп за мен, все още не съм чула да го е сторил.
— Ако беше моя пленница, щях да те държа привързана към леглото си завинаги.
Макар и привлекателен на вид, този пират въобще не приличаше на Диабло. У Льо Ватур Девън долавяше жестокост, каквато липсваше при Диабло. Изчервявайки се силно, Девън се извърна от разголващия поглед на Льо Ватур.