Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Не се страхувай, скъпа. Дай ми го.
И пак подхвана любовното изтезание езикът му търсеше, галеше, навлажняваше нейната пъпка с опитна последователност.
— Кит…
Произнесе името му и остана задъхана, докато екстаза я обземаше и я караше да трепери, готова за радостното освобождаване. Възвърна за миг сетивата си, за да открие, че Диабло, вече без дрехи, е наведен над нея, а твърдият му член иска да влезе в нея.
— Девън, ти малка вещица такава. Какво направи с мен? Изцяло съм погълнат от теб. Ако не се познавах по-добре, щях да помисля, че съм влю… — думите му внезапно, секнаха и учудване се изписа по лицето му. Онова, което почти бе признал, трябваше да бъде сериозно обмислено и затова по-добре да не го споделя.
В следващия миг всякакви мисли го напуснаха и той влезе дълбоко в нейното тяло. Влажната й топлина го обгърна точно в мига, когато смяташе, че няма да издържи повече. Потрепери от облекчение, прониквайки в нея, а дрезгавият му глас извика името й, докато ги отнасяше и двамата към рая.
Глава осма
— Скъпа, нараних ли те?
Сподавените хлипания на Девън нарушиха еуфорията на Диабло и предизвикаха неприятна нотка към иначе един блажен момент.
— Мразя те! — възкликна тя. — Исках това никога да не се повтори. Обещах си да не го допусна.
— Ако ще ти олекне, мога да ти кажа, че нямаше никакъв шанс срещу мен, скъпа. Дяволът винаги печели. Той поглъща невинни създания като теб.
— Какво ли си мисли любовницата ти?
— Любовницата ми? За кого говориш? — игриво пламъче превърна очите на Диабло в блестящи диаманти.
— За глупачка ли ме смяташ? — избухна Девън. — Видях как те гледа Тара. Може ли да си толкова груб… толкова безсърдечен?
Изненадата по лицето на Диабло бе сменена от шок.
— Смяташ, че Тара ми е любовница?
— Не е ли? — продължи да го предизвиква Девън.
— Не. Тя е икономка и това е всичко. Ревнуваш ли, скъпа?
Мисълта Девън да го ревнува, изпълни Диабло със задоволство.
— Но… Мислех…
— Няма друга жена в живота ми, освен теб, скъпа — обяви Диабло с необичайно чувствен и гърлен глас. — Когато си при мен в леглото, нито имам нужда, нито желая друга.
Тръпки пробягаха по крехката фигура на Девън. Не й убягна с каква нежност я наблюдава той и усети как сърцето й подскочи. Наложи се да се пребори с нарастващото желание да остане близо до него и да бъде всичко, за което той копнее. Въпреки отвратителния си занаят и влудяваща арогантност, Диабло отключи дълго таени в сърцето й чувства. Защо Уинстън не успя да събуди тази страст? Отговорът бе прост: скромният чар на годеника й не можеше да се сравнява със страхотната привлекателност на дявола. Въздухът около него бе наелектризиран от магнетизма, който той излъчваше.
Въпреки всичко, дълбоко в сърцето си, Девън си даваше сметка, че ще продължи да търси пътища да избяга, независимо от нечестивата си привързаност към пирата. Бъдещето й бе с Уинстън, те са от едно тесто, а не с преследван от закона мъж, извършил всички възможни престъпления. Беше ясно като бял ден, че един ден Диабло ще увисне на въжето и Девън се молеше да не бъде свидетел на това.
— Студено ли ти е, скъпа? — попита Диабло грижовно, стаил надежда, че й е подействал по същия ничии, както тя на него. Преди Девън да намери подходящ отговор, той я придърпа плътно към себе си и я обгърна с ръце. — Обожавам да те докосвам. — Ръцете му продължиха да изследват възвишенията и вдлъбнатините на тялото й. Ти ме зареждаш с енергия да те любя непрекъснато. Никак не се уморявам, когато си в ръцете ми.
— Не отново, нали?! — възкликна Девън изненадано. — Не можеш.
— Сега ще видиш — усмихна й се Диабло хищно. — Каквото и да кажеш или направиш, не може да ме възпре. Нищо!
Свирепите нотки в гласа му накараха Девън да изтръпне от страх. Той бе обещал нещо, което в бъдеще многократно щеше да си припомня.
Отчаяние започваше да обзема Девън, защото дните се нижеха един след друг, а за нейното освобождаване не ставаше и дума. Всяка вечер Диабло се настаняваше в леглото й и я любеше така нежно, че често предизвикваше сълзи в очите й. Колкото повече получаваше от неговите неописуеми ласки, толкова повече се опасяваше, че няма да може да се раздели с него, без да е засегнато сърцето й. Той бе смел, арогантен, безстрашен, нежен и изцяло корумпиран. Всеки път, когато посегнеше да я обладае, Девън започваше да се съпротивлява, искаше да съхрани поне една частица от себе си. Откри, че само така може да запази разсъдъка си. Непрекъснато го умоляваше да й разреши да се върне при баща си, но Диабло не щеше и да чуе, и не й обещаваше нищо.