Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
На върха на хълма Девън рязко спря. Скрита от плажа над множество високи дървета, достатъчни да засенчат неуморното слънце, стоеше импозантна къща. Девън не очакваше да открие такава великолепна постройка сред като видя грубите строежи на брега.
Изцяло от дърво, двуетажната къща бе опасана от просторна веранда, поддържана от изящни колони на фасадата, отворените й прозорци осигуряваха достъп на нежния хладен морски бриз. Меката патина на външните стени, чистите линии и смелостта на този дом очароваха Девън.
— Знам, че си привикнала на други неща — обади се Диабло напрегнато, по необяснима причина — искаше Девън да хареса дома му толкова, колкото го харесваше и той, — но ще откриеш, че има удобства и разполага с достатъчно прислуга. Нищо няма да ти липсва, докато си моя гостенка.
— Тя… Не очаквах подобно нещо — призна Девън свенливо. — Всъщност къщата е изключително хубава. Ти… ти имаш ли роби? — Сбръчка нос, тъй като не одобряваше робството. — Вероятно ти трябват доста хора, за да се справиш с поддържането на острова. Отглеждаш ли култури? Или животни?
— Отглеждам захарна тръстика — обясни Диабло и се усмихна, приятно изненадан от нейния интерес. — Наемам от съседите острови индианци от племето Арауак — те прибират реколтата и обслужват къщата. Нямам роби. Доверявам се на индианците и има резултат. На острова също така се дестилира ром и го продавам в американските колонии.
Отговорите на Диабло отново изненадаха Девън. Тя си го представяше по-скоро като свиреп и безмилостен към робите си господар. Защо разрушаваше всичките й представи за него и я кара да го вижда като нормално човешко същество, а не като безскрупулен обирджия?
— Хайде да вървим, скъпа. Сигурен съм, че Тара ни чака със студено питие.
— Тара? — полюбопитствува Девън. — Коя е Тара?
Още една от жените на Диабло? Вероятно ги има с дузини по земното кълбо.
Сякаш по поръчка точно в този момент висока слаба жена изникна на входната врата. Широка, радостна усмивка се появи на плътните й устни. Гладка, загоряла кожа се опъваше по високите скули и около тъмните като нощта очи. Деликатно оформените вежди и придаваха такава крехка красота, че Девън бе впечатлена. Дългата й коса бе абаносово черна, носеше я дръпната назад, увенчана с венец от свежи цветя. Пъстра саронга обвиваше гъвкавата й жилава фигура и макар загорелите крака и изящните глезени да се виждаха, дрехата не бе натрапливо разголена. Девън реши, че жената е доста красива, независимо че не бе в първа младост. Извеждаше към трийсетте. Незнайно защо, но мисълта, че тази привлекателна жена може да е любовница на Диабло, разгневи Девън чувство, с което не бе подготвена да се справи.
— Ето я и Тара — каза Диабло, бързо се приближи към туземката и за ужас на Девън я взе в обятията си. Звънкият й смях накара Девън да стисне зъби.
Тара се измъкна от прегръдката на Диабло и игриво го цапна.
— Добре дошъл у дома — поздрави тя с очарователна усмивка. Вестта за затварянето ти ме накара да си помисля, че никога вече няма да те видя, но дълбоко в сърцето си вярвах на твоята изобретателност да се спасиш от палача.
— О, ти си знаела повече от мен, моя прекрасна Тара. Наистина бях тръгнал към ада да се срещна с дявола, но в последния момент една красива дама ми спаси живота.
Той протегна дългата си ръка и привлече Девън към себе си.
Нежните вежди на Тара се издигнаха въпросително, докато присвитите й черни очи наблюдаваха Девън.
— Девън, Тара е моята икономка — представи я Диабло и продължи: — А това е лейди Девън Чатам, твоята нова господарка. Ще изпълняваш всичките й желания, докато е тук като моя гостенка. Нищо няма да й бъде отказано. Единствено не може да напусне острова без мое разрешение.
Девън го дари с мрачен поглед, едва сдържайки гнева си. Как смее Диабло да й диктува живота! В следващия миг, сещайки се за доброто възпитание, кимна към Тара, като отново се зачуди какви са отношенията между туземката и красивия пират.
Тара бе потресена, когато видя Диабло с Девън. Работеше при него от няколко години и през цялото време той не бе представял никоя жена в къщата като господарка, макар Тара да знаеше, че цяла върволица, между които и Скарлет, са готови на убийство, за да постигнат подобна чест. И сега, ненадейно, той води господарка! Вярно Девън бе голяма красавица и очевидно аристократка, но какво общо има Диабло с такива жени? Схвана, че Диабло чака да види реакцията й. Тара изрече единствено възможното: