Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Щастлива, че й разрешават да стои на палубата, Девън наблюдаваше как малките късове земя и кораловите рифове, които съставляваха Бахамските острови, се плъзгат покрай тях. Диабло се върна на зазоряване в общата им стая и рано сутринта я съпроводи до „Танцуващия дявол“.
Потопени в синята вода и оградени от снежнобели кръгове, някои острови приличаха на блещукащи скъпоценни камини. Други, защитени от преградни рифове, бяха отделени от сушата чрез широки лагуни. На един от островите — Диабло го назова Андрюс — яркото розово от стотици фламинго привлече вниманието й. Водата бе синя и прозрачна и под повърхността се виждаха хиляди тропически риби.
Девън лесно разбра защо пиратите обитават Бахамските острови. Имаше изобилие от кътчета, заливчета, поточета, плитчини, скали и рифове, сред които лесно можеше да се скрие кораб. И от случайно дочутото ставаше ясно, че губернаторите по никакъв начин не успяват да прогонят пиратите от бреговете. Пирати като Чарлз Вейн, Джон Търбър, Черната брада, Стед Бонет и Калико Джак смятаха Бахамските острови за истински рай. Нищо чудно, че Диабло бе избрал да изгради дома си на тези гостоприемни острови.
Мисълта й за дявола сякаш го привлече, защото в следващия миг незнайно откъде Диабло се появи до Девън. Откакто стъпиха на борда, не им се отдаде възможност за много приказки.
— Истинска прелест — подметна той нежно. Макар да даваше вид, че говори за заобикалящата ги природа, очите му останаха загледани в лицето на Девън.
— Островите обитаеми ли са?
— Има по някой и друг заселник на по-големите, но повечето не са.
— Ами Рай? Той твой ли е? — продължи с въпросите си Девън.
Диабло се засмя, доволен от проявения интерес.
— Колкото и невероятно да ти звучи, но Рай е наистина моя собственост. Даден е на семейството ми преди години, обаче дълбоко се съмнявам някой от сегашните ми живи роднини да си спомня за него.
— Семейството ти? Разкажи ми за него.
Очите на Диабло се присвиха и едва забележима тъга се изписа по красивото му лице.
— Нямам семейство — отсече той, а после ловко отклони вниманието й от себе си. — Погледни надясно!
Девън обърна очи, накъдето сочеше Диабло и видя голямо парче земя с буйна растителност, широка лагуна с чисто бял пясък по ивицата плаж и високи коралови хълмове в центъра. Не се забелязваха никакви признаци на живот и Девън реши, че това е поредният необитаем остров.
— Добре дошла на Рай.
От всички възторжени описания на Диабло, Девън очакваше да види нещо изключително. А Рай доста приличаше на всички останали хубави острови и рифове, видени дотук.
Усещайки разочарованието й, Диабло се усмихна загадъчно.
— Погледни към водата и под повърхността й ще забележиш кораловия риф, за който ти разказах. Опасва острова от всички страни и никой не може да стигне до сушата, ако не знае къде е скритият процеп. Само кораби, които газят до два и половина метра могат безпрепятствено да избегнат коварните плитчини.
Девън насочи вниманието си към искрящите води. Сепнато си пое въздух — бе забелязала назъбения корал — достатъчно остър, за да разпори корпуса.
— Време е да поема руля — реши Диабло. — Малцина от моите хора могат да преминат през тясната цепнатина в рифа, без да повредят кораба. Ако Кайл бе тук, щеше да се справи, но го изпратих с Льо Ватур, за да бди за интересите ни. Нямам доверие на този французин. Никога не знам какви мисли се въртят в нечестната му глава и не желая да споделя с него тайната за моя остров. Уговорих се с Кайл и Льо Ватур да се срещнем в Насо, след като продадат плячката. После ще се върна на Рай с Кайл.
Жадният поглед на Девън проследи как Диабло бързо прекосява палубата и тя тайно се възхити от играта на мускулите по гърба му. Потреперването им при всяка негова крачка й припомняше силата на стегнато му гъвкаво тяло. Макар да не искаше да мисли за това, не бе в състояние да забрави колко нежно и страстно я бе любил. Накарал я бе да се чувства обожавана и закриляна. Как бе възможно пират да я предизвика да изпитва усещането, че е безценна, не преставаше да се диви тя. Как може човек като него да я накара да изпита щастие каквото дотогава не бе подозирала, че съществува? Имаше ли вероятност Уинстън да я доведе до същото състояние? Дълбоко в себе си се съмняваше.
Разсъжденията на Девън бяха прекъснати в момента, когато забеляза, че корабът се е насочил към острова и се носи от бързия бриз. Тя затаи дъх, очаквайки да чуе как коралът стърже по корпуса. Но Диабло се справяше с елегантния кораб така умело, както и с жените, и мина на сантиметри от рифа. Въздъхна облекчено, ала отново затаи дъх! Та те продължаваха с пълен напред и не бе чула заповед да се съберат платната. При тази скорост всеки момент щяха да се забият в сърфа и да заседнат в мекия бял пясък.