Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
Огнището тук също беше огромно и зидано от камък. Огънят придаваше необикновен уют и топлина на помещението, тъй като в замъците от този тип обикновено беше студено и ветровито. Срещу огнището се издигаше гигантско легло с балдахин, пред което бе застлан дебел кожен килим, заобиколен от тапицирани столове. Отсреща имаше маса и още столове. Тя беше поставена до тесните прозорци, където бе най-светло. Специална врата водеше към малко помещение с мраморен умивалник, върху който стоеше голяма кана с вода.
— Чудесно е, милорд Маклаклън! — възкликна сър Такъри.
— И богато!
— Елате горе, милорд. Там има спалня за гости и се говори, че от време на време Уилям Завоевателя подслонявал в нея семейството си. Сигурен съм, че тя ще ви се стори много удобна.
Икономът тръгна и Ейдриън го последва, но се спря, за да огледа майсторски изработената полица на огнището.
— Извинете, сър, но това е моята стая — заяви Даниел. — Сър Такъри чака, за да ви отведе до вашата.
Младият мъж повдигна вежди и се обърна, за да я погледне. Може би беше забравила как се бе отнесъл към нея, когато покрай тях минаха жертвите на чумата. Очите й бяха истински зелени пламъци — явно нямаше търпение да се отърве от него. Явно беше очарована от богатствата наоколо и щастлива, че всичко това е нейно… а не негово.
Устоя на изкушението да протегне ръка и да я придърпа отново върху коляното си. Вместо това се поклони дълбоко.
— Графиньо, с огромно удоволствие ви оставям в собствената ви компания.
С тези думи последва стареца. Изненада се, когато тя се обади отново.
— Не съм докосвала седлото ви, Маклаклън!
Ейдриън се обърна и повдигна вежди.
— Не съм го направила! — В гласа й усети едновременно раздразнение и обида. Очите й блестяха. Стори му се царствена и женствена. Беше красива и също като Леноре — прелъстителна. — Казвам ви, че не съм виновна! Вие ми дължите извинение.
Маклаклън не отговори веднага, впечатлен от пламенния й тон.
Нямаше обаче да й позволи да го омае с приказки, затова кръстоса ръце на гърдите си, без да отделя поглед от лицето й.
— Аз самият все още не съм получил извинение за онова, което сторихте с виното и с ботушите ми!
— Но аз не съм ви докосвала!
— Сър Такъри ме очаква.
Спалнята за гости бе почти толкова удобна, колкото и господарската. Тази нощ Маклаклън спа дълго и дълбоко. На сутринта научи повече за разположението на замъка.
Дамите и учителите на Даниел бяха настанени в южната кула, а северната бе оставена за рицарите и тежковъоръжените конници.
Младият мъж прекара часове в голямата зала заедно с иконома пред счетоводните книги на Гаристън и откри, че това наистина е всичко друго, но не и Камелот. Сър Такъри обучаваше лично войниците, реколтата никога не беше поразявана от болести, а местността бе населена от множество занаятчии и чифликчии. Имаше двама ковачи, трима бъчвари, трима зидари, поне десетина добри дърводелци, шивачи, мелничари и какви ли не още. Овцете бяха сред най-хубавите в цяла Англия и доходите от продажбата на вълна бяха внушителни.
Маклаклън направи комплимент на стареца за успешното управление на имението и го увери, че кралят е много доволен от усилията му.
— Радвам се, че дъщерята на добрия Робърт най-после дойде. Той наистина беше прекрасен човек и ми е много приятно да видя как неговата плът и кръв наследява всичко тук!
Младият мъж се съгласи, че Робърт наистина е бил прекрасен човек.
Сър Такъри предложи на следващия ден да отидат на лов, тъй като в горите имало много дивеч.
— Колкото щеш елени и глигани. Ами какви птици само! Разполагаме с прекрасни ловни ястреби и соколи. Ще прекараме чудесно деня, владетелю Маклаклън.
Ейдриън се запита защо толкова хора започваха да говорят с шотландски акцент в негово присъствие, след като той бе напуснал земите на своите прадеди много отдавна. Но нямаше нищо против. Времето не бе в състояние да заличи корените на човек и макар да бе рицар на Едуард, никога нямаше да забрави, че бе проговорил на келтски и бе син на Карлин Маклаклън.
— Денят, прекаран в лов, наистина би ми доставил удоволствие — съгласи се той, а след това се извини пред своя домакин и излезе да разгледа крепостта.
В обширния двор мъже и жени бяха струпали стоката си. Босоного момиче гонеше стадо гъски, бъчвар стоеше в покритата си със слама работилница и майстореше каца. Докато вървеше покрай редицата на занаятчиите, младият мъж видя как един златар вае диадема. Спря и се загледа в деликатното му занимание.
— Красиво украшение, милорд — рече брадатият занаятчия. — Достойно за дама, която мъж като вас би могъл да нарече своя.