Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
— Чакай, нали го бяха изгонили заради конфликт с Волох. Дори бяха те накарали да напишеш рапорт срещу него.
— Така е, но ние с него се разбрахме и си останахме в добри отношения. Та значи Платонов ми разказа следната история. В ГУОП имало сериозни материали за него. Съществувал видеозапис от оперативно наблюдение, на който Хохолков бил заснет на сбирка на престъпни босове, докато си поделяли руския пазар на наркотици. Платонов имал източник в ръководството на Московското РУОП и гарантираше за достоверността на тази информация.
Потокът афганистански наркотици към Русия, а през нея и към пазарите на Северна и Западна Европа, се контролира от няколко конкуриращи се престъпни групировки от бившите средноазиатски републики. Към средата на 90-те години водеща роля сред тях си бе спечелила узбекската групировка — узбеките получаваха стоката от лидера на Северните провинции на Афганистан Абдул-Рашид Дустум, афганистански генерал от узбекски произход, контролиращ територията, на която се отглеждаха 80% от наркосъдържащите растения в Северен Афганистан.
— Дето заедно с американците воюва срещу талибаните?
— Да, сега той е един от лидерите на Северния алианс, но преди терористичните актове от 11 септември не беше смятан за съюзник на Америка, а за гангстер и бос на наркомафията. И беше в прекрасни отношения с узбекските власти, имаше къща в Ташкент, от която ръководеше своя наркобизнес.
Основен партньор на Дустум беше големият узбекски престъпен бос по прякор Гафур. А главен съперник — казахският бос по прякор Алмаз, който контролираше и таджикската групировка (впоследствие беше убит в Испания).
Между тези групировки постоянно имаше търкания и от време на време босовете се събираха на разговори, та по възможност да се разберат и да избегнат война. И на една от тези сбирки „попаднал под техниката“ Хохолков. А техниката била поставена от агент на московското РУОП.
Платонов ми разказа, че на тази сбирка узбеките заявили на таджиките, че те трябва да им плащат процент от продажбите и данък за преминаването на стоката през Русия. Алмаз се възмутил — това било прекалено много и не се знаело точно за какво ще плащат. А Гафур му отговорил, че нали, ние държим в Русия общия „чадър“ за всички ни и ако Алмаз не е съгласен, може да си има проблеми, защото узбеките държат под контрол всичко в Русия. Скарали се, Алмаз попитал Гафур: „Откъде ще ни се изсипят проблемите, да не би от вас?“
И тогава напред излязъл Хохолков и казал: „Проблемите ви ще дойдат от мен.“ Та именно този запис, според Платонов, лежал в сейфа на ръководството на МВД.
„Коля, кого правиш генерал?“
Между другото аз бях научил, че Хохолков има ресторант на Кутузовския проспект, вила за стотици хиляди долари и много други неща. И точно по това време се случи и историята със загубата на Хохолков в казиното.
— Това беше скандална история. Имаше депутатско питане в Думата. И какво се разбра?
— По закон правоохранителните органи имат право да създават предприятия с оперативни цели. Дето има една приказка, ако искаш да хванеш гълъб, трябва да наръсиш зърно. А ако искаш да хванеш бандит, трябва да наръсиш пари. Съществуват специални фирми, които служат за примамка за престъпниците. Една от тези фирми беше казиното в хотел „Ленинградская“ — там следяха кой с кого идва, кой с какви пари разполага и т.н. Та именно в това казино е бил забелязан Хохолков, който за една нощ загубил на комар сто и двайсет хиляди долара.
Депутатът от Думата и журналист Юрий Шчекочихин, щом чул за това, отправи депутатско питане — вярно ли е, че полковник от ФСБ е загубил такава сума? Е, какво да отговори ФСБ? Няма как да каже, че не е вярно, след като има видеозапис. Мислили, мислили и съчинили версията, че полковникът не е играл, а е провеждал оперативно мероприятие: осъществявал контакт с „обект“, някакъв чуждестранен бизнесмен. И профукал тези пари, за да покаже колко е богат!
Всички оперативни работници щяха да се спукат от смях: че кой ще даде сто и двайсет хиляди долара за такава работа! И изобщо полковник, официално лице да работи по легенда като бизнесмен? Много ги бива да измислят, щом поискат. За друго не ги бива, но на лъжите са майстори!
Занесох цялата събрана информация на Волох. Разказът на Платонов за видеокасетата в РУОП можеше да се провери само като се обърнем към високите етажи. Волох каза: „Ти си симпатичен на генерал Трофимов. Опитай да се обърнеш към него.“