Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)

Когато открили магазина, сложили него за директор. Той започнал да работи. Известно време след откриването при него дошъл един човек, който му казал, че контролира тази територия и той трябва да му плаща. Альохин отказал.

На другия ден дошли няколко души, качили го в една кола, откарали го на улица „Обручев“. В едно полусутеренно помещение до бюро седял някакъв човек. Той извадил удостоверение и казал: „Аз съм полковник от Московското РУОП, началник на СОБР23. Казвам се Юршевич. И ти ще плащаш, инак ще си имаш проблеми.“ Альохин се съгласил: „Щом сте милицията, тогава разбира се.“ И започнал да им дава по пет хиляди долара месечно.

След известно време онези пак дошли и казали: „Давай по седем.“ Альохин започнал да им плаща по седем. После вдигнали на девет хиляди. Альохин плащал. Стигнали до петнайсет. И тогава Альохин избухнал: „Но аз изгарям!“ Те обаче само се ядосали: „А, така значи, ние имаме и друг такъв магазин, той плаща по петнайсет хиляди. Значи лъжеш, прикриваш печалбата. И щом е така, не само ще плащаш по петнайсет, но ще ти вземем и глоба от четирийсет и пет хиляди.“

Альохин само повтарял — не мога толкова. Тогава те му казали: „Значи си некадърен. Уволняваме те.“

Изгонили Альохин и направили директорка на магазина жената на един от РУОП. И тя започнала да се вихри там — без никакви документи, без нищо. С една дума, пълно самоуправство.

А в дома на Альохин нахлули някакви хора и поискали да им даде четирийсет и пет хиляди долара. Пребили го, взели златните украшения на жена му, документите за вилата и колата му и си заминали. Тогава именно Альохин отърчал при Соболев.

Започнахме да издирваме тези бандити. Когато задържахме първия, се оказа, че наистина са хора от охраната на Юршевич. Продължихме и се разбра, че са представители на рязанската престъпна групировка. При което един от тях се издирваше за убийство. И този човек спокойно се разхождаше из Москва с удостоверение на служител на Министерството на правосъдието, беше зачислен в охраната на началника на СОБР при московското РУОП. И се занимаваше с рекет.

Започнахме да документираме престъплението спрямо Альохин, да търсим колата, с която бяха го посетили бандитите. Разбра се, че тя е на специален отчет и е невъзможно да се получат данните й. Казаха ни, че информацията се намира в личния сейф на Главния държавен инспектор по безопасността на движението на Русия Фьодоров. Добре, стигнахме и до него. И тогава установихме, че тя принадлежи на търговска фирма, работеща под „чадъра“ на РУОП. Кола със синя лампа, служебна, със спецталон — право да не бъде проверявана. Намерихме тази фирма. Отиваме. Потропваме, отваря ни охранител. Лице от грузинска националност, без московска регистрация. Влязохме в съседната стая, там беше собственикът на фирмата и с него — две момичета: едното непълнолетно, другото по-голямо. И двете пребити. Казаха ни, че собственикът на фирмата ги изнасилвал вече две денонощия.