Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Спомни си, през лятото на 1995 година чеченците бяха прогонени в планините и загубиха управлението над войските си. Бойците се разотиваха по домовете си. Нямаха нито връзка, нито нищо. Фактически ние бяхме удържали победа. Ситуацията бе станала катастрофална за тях. И в този момент — каза ми Ала — от Москва отново поискали пари от Дудаев. За спирането на военните действия. Чрез Басаев. Няколко милиона. И Дудаев платил — нямал друг изход. След това от Москва решили елементарно да метнат чеченците. Да вземат парите, а да не спират военните действия.
Тогава Басаев завзел Будьоновск.
И аз си спомних, че Басаев говореше в пряк ефир на Черномирдин нещо за пари, за подкупи.
„За него ли са били парите?“ — попитах Дудаева.
„За онзи до него.“
До него беше Сосковец.
Бойните действия бяха прекратени.
Чух един генерал от вътрешни войски, който бе воювал през първата чеченска война, да казва: „И до ден днешен не мога да разбера, защо беше подписан указ за спиране на военните действия. Това беше предателство спрямо армията.“
За пръв път разказах това през 1999 година в интервю за Невзоров. Бях в ареста, но никой от прокуратурата не ме е разпитвал по този въпрос. А Невзоров след онова интервю го изгониха от телевизията.
— А Елцин знаел ли е за това?
— Ала Дудаева не ми каза нищо за Елцин. Каза ми за Сосковец. Нещо повече, имаше доста добро отношение към Елцин.
Когато тя даваше пресконференция в Москва, ме извика Волох: „Александър, имаме неприятности. Ала Дудаева събира журналисти в хотел «Национал». Трябва да провалим тази пресконференция.“ Попитах: „Как можем да я провалим?“ — „Трябва да измислим нещо.“ Аз предложих: „Хайде да се обадим в хотела и да кажем, че при тях има поставена мина.“ — „Абе разбираш ли, ще се вдигне много шум. Това все пак е политика, трябва да пипаме по-фино. А ти не можеш ли да я придумаш да се откаже?“ Обещах му: „Ще опитам.“
Отивам в хотела, а там вече заели позиции хората от външното наблюдение личат си от цял километър. Питам ги: „Е, къде е обектът?“ Те казват: „Ей там, подготвя се.“ Отидох при нея: „Ала Фьодоровна, възложено ми е да проваля вашата пресконференция. Бихте ли могли да не я давате?“ Тя отговаря: „Късно е. Вече обещах на хората. Не мога да ги излъжа.“ Тогава я помолих: „А може ли поне да не ругаете много руските власти?“ Тя се усмихна: „Това ви го обещавам.“ И започна словото си с думите: „Призовавам ви да гласувате за Елцин.“
— Просто да не повярва човек. Мъжът й беше убит по заповед на Елцин, а тя призовава да гласуваме за него.
— Тя не обвиняваше Елцин за гибелта на съпруга й. И не смяташе, че тази заповед е негово дело, дори да я е подписал.
От думите на Дудаева разбрах — тя определено смяташе, че ликвидирането на мъжа й е организирано от Коржаков, Барсуков и Сосковец и че причината не е била политиката, а парите и компроматите срещу тях, които Дудаев е носел със себе си.
Докато слушах този разказ на Дудаева, разбирах къде е истината. Онези, които са работили във ФСБ по чеченските проблеми, са знаели, че задачата е била именно да се ликвидира Дудаев. И че това няма нищо общо с политиката.
— Ликвидирането на Дудаев вероятно е било официално оформено като оперативна задача?
— Разбира се. Инак е било невъзможно — операцията е била прекалено сложна, били са задействани разнообразни технически служби, включително самолет на ГРУ, от който са насочили ракета към телефона на Дудаев. Хохолков е разработвал тази операция под личния контрол на Барсуков. Чрез нея той направи кариера, стана генерал, получи управление, че и пари спечели. Всъщност УРПО бе създадено „на плещите“ на тази операция, защото ръководството е съобразило колко е удобно да имаш автономно подразделение за решаване на „спецзадачи“ по извънсъдебен път, при най-строга секретност. Може да се каже, че УРПО започна съществуването си от Дудаев и го завърши с Березовски, но за това — после.
Колкото до Елцин, чеченците изобщо не са смятали, че това е негова война, били са наясно, че президентът не е контролирал ситуацията. Защото са имали информация за обкръжението на президента, знаели са каква роля играе всеки във войната, цялото разпределение на силите. По-късно ние получихме сигнал, че материалите от подслушването на кабинетите на Черномирдин и Петелин (началника на неговия секретариат) са били продавани на чеченците. Тези кабинети са били подслушвани от Службата за сигурност при президента, отдел „П“, чийто началник беше Валерий Стрелецки. Ние разработвахме този сигнал, но не ни позволиха да продължим — Коржаков прибра всички материали.