Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Бях шокиран! Отидох в службата, написах искане и проверих Георгий по оперативните данни. Наистина, беше обект на разработката „Планинец“. Обектът знае, че е обект! Самият този факт представляваше извънредно произшествие. Срещнах се с него още веднъж и той подробно ми обрисува схемата — откъде се вземат парите и как моето началство си ги поделя с него.
Докладвах на генерал Трофимов: „Анатолий Василиевич, според мен в управлението ни действа група, прикриваща афери с нефт. А мен ме използват, без да ми казват нищо.“
— Защо отиде именно при него?
— Първо, той ръководеше УБКК, тоест беше пряк началник на Костюков и Анисимов, както и мой. Второ, в цялата ФСБ Трофимов беше може би единственият човек, при когото можех да отида без опасения, че ще се натъкна на един от участниците в това прикритие — нали Окроашвили беше казал, че парите отивали някъде нагоре. Обикновените оперативни работници уважаваха Трофимов като честен и неподкупен човек и професионалист от най-висока класа. Трофимов беше легендарна личност. Още от времето на КГБ той беше водил най-нашумелите случаи на икономически престъпления — като Елисеевския гастроном, делото за хайвера и други. Трябва да кажа, че по време на моя конфликт с ФСБ и дори след пресконференцията той беше единственият от висшите ръководители, който не ме предаде и не се страхуваше да общува с мен.
— А къде е той сега?
— Като стана директор на ФСБ, Путин го изгони, при което обясни, че е „дошъл екип, в който Трофимов не се вписва“.
След като му докладвах какво съм научил от Окроашвили, той каза: „Но това все още е голословно обвинение. Делото «Планинец» е много сериозно. Ти можеш ли да докажеш, че Костюков е свързан с обекта?“
Срещам се с Окроашвили. Той казва: „Искам да ти плащам, задето ме охраняваш.“ Отказах. „Ами правилно — отвръща. — Твоето началство точно така ми каза: да не давам на тебе, те ще ти дадат. Днес предавам парите на Костюков — и ти имаш дял в тях.“ Докладвах за това на Трофимов (разговорът ни бе записан на диктофон), а той каза: „Е, това вече е интересно. Вземи група за външно наблюдение, отивай и документирай.“
Взех бригада и направихме подробни снимки. В петнайсет нула-нула Костюков и Окроашвили се срещнаха при „Глобус“ на Арбат. Среща на обект с един от ръководителите на управлението! Само това беше достатъчно, за да се започне служебно разследване. Обектът предаде парите. Естествено, не задържахме Костюков.
Трофимов се обади в отдела за външно наблюдение и им каза: „Няма да печатате материалите, напишете ги на ръка и ми ги предайте лично в плик.“ Така придаде на делото повишена секретност, защото не се знаеше с кого е свързан Костюков във ФСБ. Беше организирано наблюдение над заподозрените. И тогава за пръв път чух името Хохолков. Цялата тази компания — Костюков, Ваганов, Хохолков и още няколко офицери — всички те бяха дошли от Узбекския КГБ. Бяха ги прехвърлили в Москва, когато се разпадна СССР. И ето нещо интересно: всичките тичаха при Хохолков да се съветват, макар че той беше с най-ниската длъжност сред тях — с четири стъпала по-долу от Костюков. Явно обаче го имаха за по-старши.
— И как свърши всичко?
— Във връзка с резултатите от тази разработка Костюков беше уволнен. Трофимов успя да го направи. При което каза: „Какъв мерзавец. Аз съм служил с баща му. И не знаех, че синът му е такова говедо.“ Трофимов лично му помогнал да се прехвърли от Узбекистан в Москва. Преместиха Ваганов в Службата за сигурност при президента, при Коржаков. Но Хохолков остана на длъжността си. Срещу него лично нямаше никакви доказателства.
Като възстановявах в паметта си онзи период, си спомних още един странен епизод, свързан с Ваганов. Нашата група излизаше за задържане на един от престъпните босове на Узбекистан — човек с прякор Салим. Бяхме получили оперативна информация, че Салим ще лети за Москва. Тръгвахме за летището. Ваганов ни пита:
„Закъде сте тръгнали?“
„Да задържим Салим.“
„Кого? Кого?“
И хукна към кабинета си да се обажда на някого.
Самолетът кацна. Всички слизат, а Салим го няма. Претърсихме самолета няма го. Явно Ваганов беше успял да предупреди някого. После се разбра, че върнали самолета обратно вече във въздуха. Кацнали, Салим слязъл и самолетът продължил пътя си.
И аз си помислих, че групата на „узбеките“ във ФСБ вероятно има много по-дълбоки връзки с криминалния свят от баналното „покриване“ на нефтения бизнес на Окроашвили.
Компроматът в ГУОП
— От това, което ми разказа, едва ли биха могли да се предявят някакви сериозни обвинения на Хохолков.
— Така е и затова, когато Волох ми постави задача да събера информация за Хохолков, аз отидох да се посъветвам с Платонов, моя бивш началник-отдел.