Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Разговарял съм с много чеченци. Те не обвиняваха за войната лично Елцин. Защото при Елцин не е имало и прочиствания. Путин е друго нещо. Той поде геноцида. Мръсните убийства. И чеченците усещаха много точно разликата между двамата президенти — единият е воювал ЗА Русия, а другият — ПРОТИВ чеченците. Ето защо Елцин успя да подпише мир, а Путин никога няма да може.
Чеченците са много мъдър народ. Лежал съм в ареста с тях, пътувал съм с тях с автовлака. Нормално общуват с хората.
— А в затвора убиват ли ги?
— Че защо да ги убиват в затвора? В затвора изобщо не съществува национализъм. Там всички са равни. Май това е единственото място в Русия, където националният въпрос е решен.
— Много ли твои приятели загинаха?
— Да, твърде много — от бившите ми колеги от дивизия „Дзержински“. Когато започна първата чеченска, постоянно ходехме по погребения, деветини, четирийсетини… И мнозина останаха инвалиди.
Когато погребвахме Гриша Медведев, пристигнаха дванайсет ковчега наведнъж. Затворени. Някой реши да отвори ковчезите и съпругата на Гриша Лиля не можа да познае мъжа си. „Чакайте — вика, — та това не е Гриша. Той трябва да има бенка на рамото. Открийте му рамото.“ А Понкин й казва: „Недей, Лиля. Главата може и да не е неговата, и краката може да не са неговите. Но тялото е на Гришка. В неговия джоб намерих писмото от тебе.“
По-рано изпитвах злоба към чеченците. Но всичката се изпари. Днес знам кой е замислил тази война и нека всички, които ходят на гробовете на съпрузите и синовете си, да знаят. Искам да ги съдим. Заради Гришка, който лежи в гроба с чужда глава и чужди крака. И с писмото от жена си.
Глава 4
УЗБЕКСКАТА СЛЕДА
Хохолков и неговият екип
През лятото на 1996 година, скоро след като се върнах от Чечения, ме извика моят началник генерал Волох, който оглавяваше Оперативното управление на Антитерористичния център при ФСБ. „Знаеш ли, че назначават Хохолков за началник на УРПО? Това е страшен човек. Не можеш да си представиш с какви възможности разполага човек на тази длъжност. Почти никой не го контролира. Разбираш какви ще ги върши Хохолков на такъв пост. Трябва да направим всичко възможно, за да предотвратим това.“
Защо Волох беше намразил този човек? Докато беше в Чечения, Хохолков ръководеше групата за ликвидиране на Дудаев. За оперативни разходи на групата беше предоставена огромна сума по член 9. И около един милион долара бяха откраднати. Хохолков тогава беше началник на ОУ на АТЦ21. А Волох — началник на управлението и само той можеше да оправдае такава голяма сума. Волох настоял Хохолков да се отчете с документи. А Хохолков не можал да го направи. Беше вече недосегаем: имаше в актива си такъв успех — ликвидирането на Дудаев. Волох отказал да оправдае парите, оправдало ги ръководството на ФСБ. Ето затова Волох имаше зъб на Хохолков. В края на краищата Хохолков се отърва от Волох — махнаха го от централния апарат и го пратиха някъде в Европа като представител на ФСБ.
— А ти отдавна ли познаваше Хохолков?
— Хохолков попадна за пръв път в полезрението ми през 1993 година, когато в качеството си на начинаещ оперативен работник участвах в разобличаването на група офицери, обвинени в корупция. Тогава бях майор, служех в УБКК Управлението по борба с контрабандата и корупцията. Заместник-началник на управлението беше полковник Костюков, а мой непосредствен началник подполковник Ваганов. Веднъж ми наредиха да се явя в приемната — щял да дойде жалбоподател. Така се запознах с Георгий Гурамович Окроашвили. Той се занимаваше с нефт, тоест, естествено, не беше сиромах. Георгий ми разказа, че когато вкарвал своето БМВ–850 в гаража, дотичали някакви хора с оръжие и се опитали да го отвлекат. Той дал газ, избил вратата на гаража и избягал. Получих задача от Ваганов да охранявам този Окроашвили.
Докато го охранявахме, двамата се сприятелихме. Георгий започна да ми се доверява, понякога споделяше свои делови проблеми. И веднъж спомена, че бил обект на оперативната разработка „Планинец“.
Учудих се: „Как така обект?“
Той казва: „Ами това дело е заведено още по времето на КГБ.“
И спокойно ми разказа как агентурата го разработвала, къде се намирала техниката, какви мероприятия провеждали. Знаеше всичко по своя случай.
Но това малко го вълнуваше. Той се занимаваше с крупни машинации с нефт и ми каза, че делял с ръководството на МБ22. Предавал парите на моите началници Костюков и Ваганов.
21
Оперативно управление на Антитерористичния център. — Б.а.
22
Министерство по сигурността. — Б.а.