Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
— Значи следите водеха нагоре?
— Разбира се, защото започнаха да изплуват големи имена. Хохолков каза: „Стига, вече стигнахме до началника на Московското РУОП Климкин. Искате да скарате Ковальов с министъра на вътрешните работи ли? Да не си посмял да се вреш в МВД — това е заповед.“
Но ние тихо продължавахме да работим. Установих къде е живял Юршевич. Той имаше два апартамента в центъра — хубави, всеки по половин милион долара. Огромна къща край Москва, Мерцедес–600, с който е ходил на работа, още една вносна кола на жена му и джип, с който е ходил на лов. Изчислихме недвижимите му имоти на около три милиона.
— Нищо ли не е криел?
— Че защо да крие нещо? Нали е началник на московския СОБР. Смятал е, че е редно да живее богаташки.
Събрах всички материали. Имах всички доказателства. Налице бяха престрелка, взривяване, отвличане на заложник, укриване на престъпления, рекет, изнудване, въоръжено нападение…
Предадох материалите в Генералната прокуратура. Специално избрах момент, когато Хохолков го нямаше, беше в болнични, тъй че един от неговите заместници, на който предстоеше да се пенсионира, подписа материала. Подписа всичко и каза: „Носи го.“
Веднага щом материалите пристигнаха в Генералната прокуратура, ние поставихме под контрол телефона на РУОП. И започнахме да го подслушваме…
Един се обажда на друг: „Осипов (заместник-началник на Московското РУОП) нареди бързо да се съберат пари за подарък на един от ръководителите на МВД. По хиляда от колектив.“ Тоест от всеки милиционерски участък. Ако в Московската милиция има стотина участъка, получават се сто хиляди. Един началник не успял да занесе парите навреме и ето как го наругаха: „Абе вие какво, не можете да приберете една хилядарка от бизнесмените ли? Некадърници такива.“ Такива едни приказки в строя! Съвсем открито си събираха парите.
По-късно установихме, че Осипов закриля дагестанската престъпна групировка, а те — всички московски пазари за плодове и зеленчуци, включително продажбата на наркотици на дребно. Наркотиците идвали от Централна Америка, скрити в кашони с банани, с осигурен кредит от правителството на Москва.
За кратко време тази разработка разкри широкомащабна престъпна мрежа, в която Московското РУОП по същество се беше сраснало с междурегионалните престъпни групировки. Както се опасяваше Хохолков, нишките водеха към ръководството на МВД. Получихме оперативна информация, че Климкин плащал на помощника на министъра на вътрешните работи Владимир Семьонович Овчински, който по-късно стана началник на руското бюро на Интерпол. А той предавал парите лично на министъра на вътрешните работи Куликов.
— Вие какво, проверявали сте длъжностни лица на държавни постове, министъра на вътрешните работи?
— Не, отвсякъде ни режеха, не ни оставиха да реализираме нищо. И после, аз тогава работех не по корупцията, а по престъпните банди и затова официално сферата на моята дейност завършваше на прага на МВД. Но когато открихме тази шайка, фактически вдигнахме летвата. Бяхме започнали от фирмата, където изнасилваха момичетата, за да стигнем до върха й — в кабинета на министъра на вътрешните работи. По цялата вертикала на властта.
И точно тогава изплува узбекската видеокасета. Двама заместник-началници на РУОП дойдоха в приемната на ФСБ и поискаха среща с Хохолков. Но тъй като го нямаше, се срещнаха с неговата дясна ръка — генерал Макаричев. Казали му: „Спрете се, укротете се, и ние имаме материали за вас. Нужно ли е да влизаме във война.“ И му пуснали онази касета. И още една, където Хохолков прибира пари от Гафур.
Хохолков спешно си прекъсна болничните, извика ме и се разкрещя: „Прекъсна ми клизмите. Какво си направил ти, бе? Защо си ходил в прокуратурата? Бързо да си прибереш материалите оттам!“ Аз казвам: „Как така ще ги взема? Нямам право.“ „Добре — вика, — върви си.“
Те бързо съставиха искането, материалите бяха прибрани от прокуратурата и предадени на заместника на Хохолков Камишников. А той ги изпратил в… РУОП! Явно, за да могат ченгетата да се разправят с онези, които са давали показания срещу тях.
Аз повече не видях тези материали. Всички престъпници, които фигурираха в това дело, останаха на свобода. Никъде не бяха направени обиски. Откраднатото остана у крадците.
— Но нали са свалили Климкин.
Климкин го свалиха по-късно, и то за други грехове, когато министър на вътрешните работи стана Рушайло. А докато Куликов беше министър, никой не смееше да пипне Климкин.
Справка за Путин
— От твоя разказ излиза, че отношенията ти с началството в УРПО, меко казано, не са били приятелски. Колко време работи там?