Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Знам, че мислите така — отговори след кратка пауза Тамсин, — но вие още не ме познавате.
— О, Виолет, думичката „още“ беше напълно излишна, повярвайте — заяви разгорещено мъжът. — Пътищата ни се разделиха.
— Щом така смятате. — Тя не изглеждаше обезпокоена от забележката му, но гласът й се промени. — Знам, че не искате да сте далече от бригадата си в този момент, но моите дела няма да ви отнемат много време.
— О, облекчен съм да го чуя, но не искам да бързате заради мен. Сигурен съм, че щурмуването на Бадахос може да почака, докато си свършите работата.
Тамсин се обърна и го погледна пронизващо.
— Не ставайте груб, милорд полковник. Грубостта не ви подхожда, а и не е много убедителна.
Джулиън я зяпна с отворена уста и несъзнателно смушка коня си. Стреснатото животно се втурна в луд галоп и Тамсин, която не беше очаквала това, загуби равновесие.
— Триста дяволи! — Джулиън я улови здраво и я притисна към гърдите си, докато с другата ръка се опитваше да успокои разлудувалия се кон. — Дръжте си езика зад зъбите, момиче! — изръмжа гневно той. — Така е много по-сигурно.
— Тъй вярно, милорд полковник — отговори Тамсин с покорна усмивка и отново се облегна на гърдите му.
Джулиън се запита защо внезапно бе изпитал желание да се засмее. При дадените обстоятелства би се засмял само някой луд, но хитростите на Тамсин го дразнеха и направо го предизвикваха да реагира. Очевидно тя се опитваше да му покаже, че поведението му не я засяга, очевидно знаеше, че той се наслаждава на необичайната й близост не по-малко, отколкото тя на неговата, само че не иска да си го признае.
Полковникът остави коня си в обора зад главната квартира и тръгна бързо по широкото стълбище към къщата.
— Той вече ви чака, полковник — посрещна го Сандерсън и побърза да го въведе в кабинета на главнокомандващия.
— О, добре, че идвате и двамата. — Уелингтън се изправи иззад писалището си. — Съжалявам, Джулиън, но Ла Виолет настоя да присъствате на преговорите.
— Така си и помислих, сър. — Джулиън хвърли гневен поглед към Тамсин. — Е, добре, получихте си, каквото искахте, така че да започваме. Имам много по-важна работа и няма да си губя времето с капризите на една жалка бандитка.
Уелингтън едва успя да скрие учудването си от резките думи на полковника. Джентълменът не говори с такъв тон на жена, която не познава, камо ли пък на чужденка.
Тамсин изобщо не се засегна от грубостта на Джулиън.
— Разбирам, че и двамата имате важна работа, но не аз избрах този ден за преговори, нали? Моля ви, полковник, не забравяйте, че именно вие ме доведохте тук.
— След като ми натресохте два дни закъснение — изфуча Джулиън. — Е, какво искате, момиче?
Тамсин вдигна рамене, после седна неканена на един стол пред писалището, кръстоса крак върху крак и прибра ръце в скута си.
— Добре, да говорим по същество. Аз ще ви дам цялата информация, която искате от мен, милорд, обаче няма да ви кажа нищо за въоръжението на партизаните. Нямам право да издавам какви оръжия носят. Те ще ви кажат всичко, което сметнат за нужно. Ще ви нарисувам подробна карта на планинските проходи, или не, ще ви дам картата, която Ел Барон използваше при преходите си между Испания и Франция. Някои проходи са съвсем тесни и опасни, но мисля, че вие сами ще ги откриете. Доколкото знам, французите нямат представа къде са проходите.
— Много добре. — Уелингтън потърка ръце. — Всичко това е много добро… много полезно. — Той хвърли поглед към Сейнт Симон. — Какво ще кажете, Джулиън?
— О, да, извънредно полезно — съгласи се Джулиън. Той беше останал до вратата, ръцете му бяха скръстени пред гърдите. Ясните му очи се взираха подигравателно в Тамсин. — Остава само да ни кажете какво искате от нас.
— Да, Виолет. Каква е цената ви?
Тамсин се поколеба за миг, преди да отговори. Погледна ръцете си, пръстите й потръпваха нервно. После решително вдигна глава, погледна пронизващо Джулиън и се обърна към Уелингтън.
— Моята цена, сър, е полковник Сейнт Симон.
Непоносимо мълчание надвисна в стаята. Двамата мъже гледаха неразбиращо Ла Виолет, която се бе отпуснала назад в стола си и изглеждаше напълно спокойна. Нищо по лицето й не издаваше вълнението, което бушуваше в сърцето й. Планът й беше толкова дързък, че самата тя се учудваше как бе посмяла да го изкаже и как щеше да го осъществи.
— Това е безумие. — Най-после Джулиън прекъсна тежкото мълчание. Гласът му прозвуча дрезгаво. — Вие или сте луда, или се подигравате с армията на Негово величество. Това ще ви струва скъпо, повярвайте! — Той застана пред стола й и сложи ръце на облегалките. Гневът в сините очи беше толкова силен, че Тамсин се уплаши не на шега. — Престанете с тези глупости, иначе ще заповядам да ви оковат във верига и да ви хвърлят в затвора. — Последните думи бяха произнесени бавно и отчетливо.