Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Сирен изчисти ножа в пясъка, после обгори острието на червените въглени на огъня. Даде на Пиер чаша бренди, после изчисти кръвта от гърба му с алкохола. Някои препоръчваха брендито да се запали, за да се дезинфекцират раните, но тя не виждаше такава необходимост. Нещо, което така изгаряше гърлото не можеше да зависи от пламък, за да може да спре инфекцията.
Гастон беше легнал и бързо беше заспал, изтощен от работата и лечението. Оставаше Жан да й помогне за брат си. Сирен не си и помисли да му довери ножа, но не беше сигурна в неговата безполезност. Жан можеше да убие и одере елен, да намери опашката или скалпа на индианец, без да му прилошее, но вида на кръвта на близките му, и още повече неговата, го караше да пребледнява.
Докато гледаше как тя зашива Гастон, стомахът му веднъж вече беше поставен на изпитание. Тя забеляза, че ръцете му са леко вдървени, когато дойде да й помогне да опъне кожата на гърба на Пиер около стрелата.
Жан направи грешка да погледне точно, когато първата капка яркочервена кръв избликна под върха на ножа. Той се олюля с лек стон. Ръцете му се отпуснаха. Сирен протегна свободната си ръка, опитвайки се да го сграбчи.
С едно бързо движение Рене вече беше там. Той подкрепи Жан и го сложи да седне на един пън, после се върна и застана до Сирен.
— Ще ми позволиш ли аз да го направя? — попита той с поглед върху побелялото й лице, като протегна ръка за ножа.
— Можеш ли?
— Ще се опитам. Виждал съм няколко пъти да обработват такива рани.
Къде ли би могло да бъде? На дуел? Едва ли имаше значение. Тя заговори на ранения, като бегло погледна през рамо, после се обърна към Рене.
— Пиер?
По-възрастният Бретон ги гледаше с внимателен поглед, въпреки бръчиците от болка, издълбани от двете страни на устата му.
— Както искаш, скъпа, само да свърши бързо.
Сирен премисля още миг. Може би сигурността, която видя в сивите дълбини на очите на Рене я убеди. Каквото и да беше, то се оказа решаващо.
Тя му предаде ножа и зае мястото на Жан. Изглежда нямаше нужда от думи. Те двамата откриха стрелата, правейки разрез, после я извадиха. Сирен почисти раната с още бренди и здраво я превърза.
Когато свършиха, Рене отиде до дамаджаната с бренди и наля в две чаши. Подаде едната на Сирен, после вдигна своята за наздравица.
— Благодаря — усмихна се Сирен.
— Не ми благодари, ти го заслужи.
— Ти също. — Тя глътна от парещата течност, която слезе като огън надолу. Тогава й хрумна къде Рене може да е научил да борави така с нож и стомахът му да е привикнал към рани.
Някои мъже се раждат с такива умения, но повечето ги придобиват в практика — като например на бойното поле или в затвора.
Корабът „Полумесец“ стоеше на котва в сините, с лек кафеникав оттенък води на залива. Не изглеждаше особено прикрит. Търговският кораб с обикновени кафяви платна беше английска изработка — закръглен и с дебела талия като жена на месар. Той нямаше флаг, обаче, и стоеше в готовност за бързо отплаване, ако се появи френски патрул.
Бретонови не се приближиха веднага — щеше да изглежда, че много бързат. Нито пък искаха да приемат поканата да спят на борда на търговския кораб, тъй като, според Пиер, така другият ще има предимство да води преговорите на собствен терен. Първата им работа, когато стигнаха залива, беше да си направят лагер на брега. Това, което не стана известно беше, че причината за грубия бивак беше Пиер. Той мразеше всякакъв плавателен съд, по-голям от лодка. Можеше да остане на кораб само няколко часа, преди ръцете му да започнат да треперят и да спи на такъв само, ако е мъртво пиян. Дори тогава го навестяваха ужасяващите кошмари от дните, когато беше гребец на кралските галери.
Плажната линия се простираше празна, накъсана тук-там от почернели от морето довлечени дървета. Нямаше следа от други търговци — те бяха първи. Разтовариха пирогите и направиха огън, после започнаха да строят два временни навеса. Те не бяха кой знае какви — представляваха два кола, забити вертикално и два по-наклонени до земята, които образуваха скеле, което щеше да бъде покрито. Все пак щеше да ги предпазва от вятъра и дъжда, които бяха възможни през този сезон, докато за по-меко време щеше да е достатъчно и одеяло.
Очаквайки, че ще се хранят на кораба, Сирен беше взела най-хубавата си рокля и най-хубавата шапчица. Не че бяха много по-различни от останалите. Луксозните дрехи не я занимаваха особено, макар че понякога те се превръщаха страст в колонията. Притежаването на последните модни неща, които можеха да се намерят, дори и да бяха с две или повече години изостанали от модата в Париж и Версай, изглежда правеше хората по-малко изолирани, по-малко осъдени на пълен провинциализъм. Когато Сирен и родителите й пристигнаха тук, тя беше добре осигурена с дрехи. По-голяма част от тях й умаляха през първата година. Тя беше поправила останалите — с парче от една пола наставяше друга, бе използвала две тесни сака, за да си ушие елече, скрои си шапчица и шалче от красива блуза. Постоянното носене и прането в реката беше превърнало по-голямата част от това, което носеше, почти на парцали. Пиер и Жан понякога купуваха по няколко лакътя плат за нея, но най-често той беше груб, в ярки цветове и драстични шарки.