Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
Беше невероятно, че изобщо успя да заспи и се събуди едва сега от дразнещото слуха подсвиркване. Каси остана да лежи неподвижно в топлото си легло. Утре щеше да го попита за това подсвиркване. За пръв път от последните четири дни, откакто се пренесе да спи в къщата, Ейнджъл се държеше толкова невъзпитано. Обикновено трябваше да напряга целия си слух, за да долови някакъв звук от стаята му.
Но следващият звук, който чу — глухо тупване, като че ли той бе паднал на пода, я накара да скочи от леглото и да се спусне към вратата. Гледката я накара да се закове на място. Ейнджъл стоеше изправен, макар и с явно усилие, и се подпираше на вратата на стаята си. Тялото му бе наклонено, краката му се подгъваха и изглеждаше така сякаш всеки миг ще откажат да му служат. И въпреки това си подсвиркваше. Каси се вбеси.
— Какъв ти е точно проблемът?
Той с мъка отлепи глава от вратата, но почти незабавно я отпусна назад, без изобщо да я извърне към нея. Не мога да си отворя вратата.
— Да не си загубил ключа?
— Не е заключено.
Тя се намръщи.
— Тогава защо не можеш да я отвориш?
— Ръцете ми са твърде подути и не мога да завъртя дръжката.
— И двете ли?
— Не.
— Тогава защо не използваш другата си ръка?
— Не се сетих за това. Благодаря.
В този миг тя разбра, че Ейнджъл е пиян и то много пиян. В главата й зазвучаха предупредителни звънчета. Никак не й се искаше да си има работа с един пиян Ейнджъл. Трябваше да се върне в леглото си и да го остави да се добере по някакъв начин до своето. В този миг той се обърна и Каси смаяно ахна.
— Какво е станало с теб?
Едното му око бе толкова подуто, че не можеше да се отвори. На едната му буза се виждаше дълбока драскотина, а на другата — кожата бе ожулена. От носа му се стичаха две струйки кръв и чак сега Каси забеляза, че в дясната си ръка стискаше полупразна бутилка уиски, а четирите му пръста бяха подути и обагрени с кръв.
Другото му око изглежда не можеше да се фокусира върху нея и Ейнджъл с усилие избъбри:
— Имах малко спречкване с твоя обожател.
— Какъв обожател?
— Морган.
Поради някаква неизвестна за нея причина девойката веднага се изчерви. Не разбираше защо, но предпочиташе Ейнджъл да не бе научил за ухажването на Морган. Ала за щастие той изглежда не забеляза реакцията й.
Обърна се и се опита да отвори вратата с другата си ръка. Този път вратата се отвори, но той все още бе облегнат на нея, така че политна в стаята и се стовари на пода по лице.
Каси погледна безпомощно към краката му, изпружени навън. В това си състояние едва ли можеше да се нарече опасен. По-скоро бе напълно безобиден и безпомощен.
Тя надникна вътре в стаята и видя, че бе обгърнал главата си с две ръце. По някакво чудо бутилката не се бе разляла и той все още я стискаше, въпреки че бе изгубил съзнание.
За миг Каси си помисли дали да не го остави там, където беше, да свали ботушите му и да метне одеяло отгоре му. Ала не можеше да постъпи така. И без това изглеждаше съсипан, а една нощ върху твърдия под едва ли щеше да му се отрази добре. Така че с огромни усилия тя успя да го завлече до леглото и да го стовари върху него. Ейнджъл не се събуди. Каси взе каната с вода и намокри една кърпа, за да почисти лицето му.
Наистина бе пострадал зле. Тя се запита кой ли е започнал боя и в какво ли състояние се намираше Морган. Най-вече се чудеше защо Ейнджъл въобще е позволил всичко това, след като бе отишъл въоръжен в града. Това не бе характерно за него.
— Имаш нежна и мека ръка, съкровище.
Каси подскочи и вдигна мократа кърпа от брадичката му. Очите му бяха затворени. По всяка вероятност все още не бе дошъл съвсем в съзнание и едва ли имаше представа на кого говори. Каси се почувства странно, когато я нарече съкровище. Сякаш нещо топло и сладко се разля по вените й.
— Не мога да кажа същото за другите жени, които някога са се грижили за мен — продължи Ейнджъл все още, без да я поглежда.
Каси щеше да го остави да бълнува, тъй като според нея тъкмо това правеше, но думите му събудиха любопитството й.
— Какви други жени са се грижили за теб?
— Ами например Джеси Съмърс.
Това раздвижи паметта й.
— Да, наистина съм чувала да разправят, че си бил прострелян от някакви крадци в нейните земи. Колко зле бе ранен?
— Достатъчно.
— В такъв случай вероятно си спомняш раните, а не ръцете, които са ги почиствали и превързвали.
— Не, лейди, мога да преброя на двата пръста на ръката си жените, които имат толкова нежни ръце като твоите… всъщност само на единия.