Кървава музика [Blood Music - bg]

В стаята й нямаше часовник, но ако се съдеше по положението на слънцето зад прозореца сигурно минаваше десет. Вратата на спалнята бе затворена. Тя почука. Никакъв отговор.

Е, поне един от братята й трябваше да е станал.

— Кенет? Хауърд? — Тя се извърна, огледа пустия хол, събра смелост и натисна дръжката. — Мамо?

Леглото в спалнята беше оправено. Вероятно всички бяха слезли долу. Тя изми лицето си в банята, огледа се за нови пъпки, не намери такива, избърса се и слезе надолу по стълбите. В къщата цареше пълна тишина.

— Ей — повика ги тя отново като стигна дневната. — Защо никой не ме събуди? Ще закъснея за работа. — Вече три седмици работеше като келнерка в едно бистро две пресечки по-надолу. Майка й бе изгубила своята преди месец и известно време трябваше да живеят от издръжката, която баща й не пращаше особено редовно. Тя погледна часовника на стената в дневната. Десет и трийсет! Божичко, наистина бе закъсняла! Но това не я безпокоеше толкова, колкото фактът, че никъде не виждаше жива душа. Тя блъсна люлеещите се врати на кухнята и надникна вътре. В началото това, което видя, не стигна до съзнанието й. Три неподвижни тела — едното облечено в рокля на пода, второто, с джинси, но без риза в креслото и третото, което се подаваше наполовина от кухненския килер. Странното бе, че дори не изгуби самообладание. Просто съжали, че въобще е отваряла вратата, сякаш ако го беше сторила час, или месец по-късно, всичко щеше да бъде наред. Сякаш тази врата водеше към някакъв друг — не нейния — свят. Към един живот, който би могла да пропусне, ако се бе събудила навреме. Но ето, че бе избрала най-неподходящия миг за да я отвори и сега вече беше твърде късно да се връща назад.

Тялото под мивката бе облечено с роклята на майка й. Лицето, ръцете и краката бяха нашарени с бели, изпъкнали резки. Сюзи пристъпи настръхнало в кухнята, притиснала ръка с уста. Вратата се изплъзна от пръстите й и се люшна назад. Тя завъртя глава и въздъхна. Сети се, че трябва незабавно да се обади в полицията. Или да повика линейка. Но първо да разбере какво точно е станало. Нещо й подсказваше, че причината може да е извън тази стая, дори извън стените на къщата.