Кървава музика [Blood Music - bg]

Върна се в къщата и отново вдигна телефона. Започна да набира един след друг всички номера, които знаеше. Някои звъняха, на други места се чуваха само странни писукащи сигнали. По едно време й хрумна да се обади на леля й във Върмънт. Някой вдигна слушалката след третия сигнал.

— Ало? — Гласът беше слаб и треперещ, но със сигурност принадлежеше на леля Доун.

— Лельо, аз съм, Сюзи от Бруклин. Тук е станало нещо страшно…

— Сюзи? — Трябваше да мине известно време, докато леля й си спомни за нея. — Скъпа, не те чувам добре. — Леля Доун бе само на трийсет и една години, но гласът й бе като на много болен човек.

— Мама нещо не е добре. Може и да е умряла. Кенет, Хауърд и другите също — лежат наоколо и сякаш не дишат. Направо ще се побъркам…

— Аз също не се чувствам добре, миличка — прекъсна я леля Доун. — Чичо ти излезе снощи и въобще не се е връщал. Вече започвам да се тревожа.

— Какво става? — попита Сюзи с прималял глас.

— Не зная, скъпа. Извини ме, но не мога да говоря повече, едва се държа на краката си. Дочуване, Сюзи. — Тя затвори. Сюзи опита да й позвъни отново, но никой не вдигаше повече и тя се отказа.

Когато се върна в кухнята, тялото на майки й изглеждаше странно изтъняло. Сюзи коленичи до нея, понечи да я докосне по челото, спря уплашена, сетне си наложи с воля да го направи. Кожата й беше топла и суха и изглеждаше с нормална температура. Майка й отвори очи.

— О, мамо — изхлипа Сюзи. — Какво е станало?

— Ами… — рече майка й и облиза устни. — Всъщност е много красиво. С теб всичко е наред, нали? О, Сюзи. — Тя отново затвори очи. Сюзи се прехвърли при Хауърд, който лежеше отпуснат в креслото. Побутна го лекичко по ръката и отскочи уплашено, когато кожата му внезапно поддаде. Едва тогава забеляза гъстия сноп от кореноподобни тръбички, който се подаваше от крачолите на джинсите му и изчезваше в цепнатината между дъските на пода и стената.

Също такива тръбички бяха поникнали върху ръцете на Кен и протягаха пипала към килера. Тя се обърна и огледа внимателно тялото на майка си. Една единствена плътна и дебела колкото ръката й тръба от бледа човешка плът израстваше зад гърба й и се губеше в отвора на мивката. Не беше експерт по тези неща, но със сигурност можеше да каже, че тръбата не е изкуствена. Съвсем ясно виждаше пулсиращата вътре кръв.

Сюзи изтича обратно по стъпалата и се скри в спалнята си. Седна на крайчеца на леглото, загледа се в стената и започна да си повтаря: „Исусе Христе, ела да ми помогнеш. Помогни ми, божичко.“ И така нататък, докато най-сетне жаждата я принуди да се върне към действителността. Сигурно вече беше ранен следобед. Влезе в банята, сипа си чаша вода и я изгълта жадно. Едва когато се погледна в огледалото откри, че още е по пижама. Време беше да се заеме с нещо.