Ръкописът Q
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът Q». Краткое содержание книги:
— Зависи от това как ще се използва този враг.
— Да. Определено зависи. Не знаех, че си толкова заинтересуван от подобни светски неща… Не, не мисля така. — Стана и се върна при прозореца. — Пази вярата чиста, Джон. Именно там винаги си бил най-добър. Във всичко, което може да възвърне целостта на църквата… макар понякога да се чудя какво според теб означава това.
— Освободена светлина. Триумф над мрака. Не е толкова сложно, Ерих. „Суетната същност на тази плът — победена, безопасна и пречистена; нозете чисти на душата ми могат да пристъпват доверчиво по нея!“
Фон Нойрат се усмихна.
— Абстракциите са лесно нещо. Особено когато можеш да се скриеш зад тях.
— И какво означава това?
— Ние възвръщаме целостта на църквата, Джон, и наш ред е да възродим всичко от пепелищата. Наш ред е да изградим доктрина, да насочим стадото — не само с цитати от книга за псалми. Вече не сме само една доволна от себе си група.
Блейни не каза нищо.
— Две, три стотици избрани между нас? Останалите, приели да се подчинят на един живот в съвършен аскетизъм? Това ще изисква доста голям контрол. Ограничения. Колко от тях, смяташ, ще приемат доброволно да оставят „душите си“ да тъпчат света на плътта? Трябва да изкореним от тях много неща, така че да разберат как „Светлината може да бъде освободена“. Тържеството над мрака изисква голяма дисциплина, здрава доза… превъзпитание. Не всеки ще разбере какво правим за тях… — Фон Нойрат отново замълча. — Не ми казвай, че се чувстваш неудобно при мисълта какво ще правим с нашите врагове, истински или не. Знаеш не по-зле от мен, че всичко това бледнее в сравнение с онова, което сме предвидили за нашите последователи. Този аскетичен идеал изисква жертви. И ние не можем да си позволим лукса да търсим или да избираме какви точно ще са те.
Близо минута никой от двамата не продума. Блейни гледаше телефона: надяваше се да звънне. Фон Нойрат внезапно се обърна към него.
— Защита, нали?
— Какво? — попита Блейни.
— Защита — повтори фон Нойрат. — „Задоволен роб и броня за щита.“
На Блейни му трябваха няколко секунди, за да го разбере.
— А… Да. — Сега си спомни загадката, която му бе поставил през деня. Игрите на думи, с които се забавляваха от години, като всички добри манихеи. Загадки, скрити в самия език. Може би в отношенията им имаше голяма доза недоверие и неуважение, но в крайна сметка главоблъсканиците и словесните загадки поддържаха връзката им. — Това няма да отнеме много време.
— Задоволен, за. Роб, щита — комбинирай ги — каза фон Нойрат — и получаваш „защита“. — Хитро. Непретенциозно, но ловко.
— Правя, каквото мога — каза Блейни. Телефонът иззвъня и той вдигна слушалката.
— Да… Разбирам. Кога?… Не, това няма да е нужно… Добре. Дръжте ме в течение. — И затвори.
— Е? — попита кардиналът.
— Моля? — Блейни го погледна. — О, не. Не е за Негово светейшество. Имаме обаче проблем. Свещеникът от „Сан Клементе“ е изчезнал.
— Мислех, че Клайст се е погрижил за това.
— Както каза, не съм много добър в светските дела, но очевидно и той не се е справил.
— А монахът?
— Аз мога да се погрижа за това. Сега за господин Клайст главната цел е свещеникът.
— Съгласен. — Фон Нойрат помисли за момент. — Сигурни ли сме, че свитъкът е у него? — Блейни не отговори. — Знаем ли дали той изобщо разбира за какво става дума? — Отново не последва отговор. Фон Нойрат се загледа навън към светлините. — Тогава наистина имаме проблем.
Някой го хвана за рамото — внезапно и вцепеняващо усещане. Пиърс нямаше представа къде е; очите му отказваха да се отворят. Лежеше на една страна, краката му бяха притиснати към гърдите, ръцете подложени под бузата на твърдата дървена седалка. Опита да се изправи и насмалко да падне на пода. Огледа се. В църквата беше по-светло, лъч слънце проникваше през един прозорец под купола и огряваше горната третина от стените. Светците обаче си оставаха долу, в мътносивото.