Просто шеметен фарс [bg]

— Жалко, че си много малък да сключваш сделки с Дявола.

— А, не знам. — Куентин се надигна на леглото. Изглеждаше много сериозен. — Нещо съм се замислил дали да не отида при него още ей сегичка.

— Куентин! Никъде няма да ходиш! — възкликна Пъс. Нали ако той настояваше, неин дълг на по-голяма сестра беше да го придружи — и сигурно и тя ще трябва да си поръча желание, да му прави компания.

Куентин се измъкна от леглото и взе да се облича. Долната му устна потреперваше, сетеше ли се за собствената си дързост — но май се беше решил.

Точно тогава в ъгъла на стаята блесна светлина. И двете деца скочиха обратно в леглата. Блъвна дим, а щом се разнесе, те видяха, че пред тях стои красива чернокоса жена.

— Ей, как го направи? — облещи се Куентин. — Не те помня да си пътувала с нас!

— Дойдох да продавам яйца на пилигримите — рече жената. — Живея в една близка ферма и тъкмо пристигнах в странноприемницата. Казвам се Илит.

Децата се представиха. Горяха от нетърпение да й разкажат какво им е говорил Антонио нея вечер — как щял да изпълни желанията на седмина късметлии. По описанието Илит позна, че става въпрос за Аззи.

— И аз искам да си кажа желанието — завърши Куентин.

— Никакви такива! — твърдо рече Илит.

На Куентин явно му олекна, и то немалко. Но попита:

— Ама защо?

— Защото не е прилично добре възпитаните деца да молят демони от Ада да им изпълняват желанията.

— Ама другите го молят — отбеляза Пъс. — Целият кеф ще е за тях.

— Мисля, че по-нататък ще разбереш, че не е съвсем така — рече Илит. — После ще излезе, че някои от тези хора са се забъркали в повече неща, отколкото са се спазарили.

— Откъде го знаеш? — попита Пъс.

— Ами просто го знам — отвърна Илит. — А сега, деца, опитайте се да заспите, а? Ако сте послушни, ще ви разкажа приказка.