Реката на синия огън

— Трябва да призная, че през последните няколко часа дори не съм се сещал за моя проект. Изумен съм от всичко това. Изумен съм. Не съм и сънувал, че подобни неща са възможни.

— Нито пък аз.

Той поклати глава, набръчквайки мъничкото си маймунско челце.

— Нивото на реалистичност истински ме плаши, Рени. Мисля, че сега разбирам как са се почувствали моите предци и съплеменници, когато са видели за първи път самолет или светлините на голям град.

Рени се вторачи в далечината.

— Тревата се движи. Искам да кажа, наистина се движи.

!Ксабу също присви хлътналите си очи.

— Мравките са. Прататко Богомолка! — ахна той и измърмори нещо неразбрано на своя език. — Погледни ги!

Рени едва ли можеше да не го направи. Челният фронт на мравешкото гъмжило се заизлива в сравнително оголеното пространство пред тях в следващи една след друга яростни вълни като лава, която покрива тревата, листата и всичко останало. Повечето мравки бяха тъмнокафяви с червеникави кореми. Източените насекоми бяха два пъти по-дълги от ръста на Рени, без да се смятат съставените от сегменти антени, които извършваха десетократно повече движения, отколкото всички останали части на тялото им. Но не като отделни индивиди упражняваха те своето абсолютно, ужасяващо въздействие.

Щом основната маса се изпречи насреща им, Рени зина, без да може да каже нито дума. Фронтът се изопваше на километри, докъдето стигаше погледът, и в никакъв случай не беше особено тънък. Гъмжащата, клокочеща мравешка блъсканица се изливаше в плътна тълпа от хиляди екземпляри, сякаш самият хоризонт бе поел в марш насреща им.

Независимо от първоначалното впечатление за целенасочено движение напред Еситон не просто маршируваше в права посока. Съпровождачите отстрани препускаха напред, след което се обръщаха и бързо се връщаха до най-близкия псевдопод на гърчещата се гмеж; в същото време други поемаха по пътеката, която предишните бяха токущо маркирали, и разузнаваха по-нататък, преди да забързат и те назад, докато най-после цялата пулсираща сган не достигнеше мястото, посетено преди малко от съпровождачите. Така пълзеше напред цялата тази армия, подобно на някаква огромна амеба, безкрайна клокочеща сбирщина, невероятно жизнена до най-малката си частица, една армия, която в присвитите като цепки очи на Рени като нищо можеше да покрие с препускащите си тела целия Дърбан.

— Исусе Христе — прошепна тя. — Никога… — И отново потъна в мълчание.

Водното конче изскочи иззад дърветата в дъното на гъмжилото и се придвижи към фронта на колоната, като пикираше и кръжеше, докато неговите хора пилоти извършваха своите наблюдения. Внезапно кривна настрани, за да избегне сблъсъка с една птица на кафяви и бели петна, която се спусна като камък надолу и сграбчи една напразно съпротивляваща се хлебарка.

Гледката на водното конче накара Рени малко да се поокопити. В края на краищата всичко това представляваше само една симулация и макар в нея тя да беше само една незабележима шушулка, застанала на пътя на мравешкия рояк, все пак симулацията беше създадена от човешки същества и те можеха да я измъкнат благополучно от нея.