Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
— Кой сте вие? И защо въобще разговаряте с нас?
Кунохара се извърна. Втренченият му поглед, макар все така ярък и непоколебим, беше помътнял, сякаш онова, което бе скрито зад сим-лицето му, беше започнало да губи интерес към тях.
— Защо разговарям с вас? Е, добре, точният ентомологичен термин за моя интерес би бил щръклица, вероятно. А моята симулация би трябвало да ви подскаже кой съм и защо проявявам твърде нетраен интерес към крамолите между боговете. — И посочи към гъмжащото множество от мравки под тях, океан от дъвчещи и пълзящи чудовища. — Между впрочем, понеже стана дума за механистиците, надявам се приятелите ви от Кошера скоро да разберат заблудата на контрола малко по-определено. — Той постави ръка върху покритите си в бяла роба гърди. — Що се отнася до мен — е, вече казах, моята симулация би трябвало да ви разкрие всичко. Както виждате… аз съм само един малък човек.
Миг по-късно Рени и !Ксабу стояха сами върху пустата скала.
Тя първа наруши продължително надвисналата тишина.
— Какво беше всичко това? Искам да кажа, какво искаше той — схвана ли въобще някакъв смисъл?
— Той каза „Кръга“ — изрази се за тях така, сякаш имат нещо общо с Братството на Граала. — !Ксабу изглеждаше направо втрещен, поставил ръка върху полегатия си череп.
— Е, и? Никога не съм чувала за тях. Кои са те?
Маймунското лице на !Ксабу бе така опечалено, че й се дорева само като го гледаше.
— Това са хората, които ме изпратиха да уча, Рени. Казах ти го. Поне такова беше името на групата, която плати обучението ми — Кръгът. Възможно ли е да е съвпадение?
Рени не беше в състояние да разсъждава повече. Думите на Кунохара заподскачаха в мозъка й и се разместиха. Напрегна се да си ги припомни. Някои от нещата, които бе споменал, искаше да обмисли по-късно. Единственият отговор, който предложи на !Ксабу, беше поклащане на главата.
Продължаваха да седят, потънали в мълчание, когато водното конче се завърна и отгоре спуснаха стълбата.
— Все едно сме в замръзналата каменна ера! — беснееше Кулен, докато тя и !Ксабу затягаха ремъците. — Направо не е за вярване!
— Системата върши необясними неща — поясни Ленор. — Не можем да се свържем с Кошера както трябва.
— Изобщо не можем да се свържем — изръмжа Кулен. — Нито да се изключим от мрежата, нито нищичко.
— И вие ли не можете да се изключите? — В главата на Рени като че ли отново затътнаха далечни барабани, все по-натрапващ се сигнал за събуждащите се в животинското й подсъзнание мрачни предчувствия.
Ленор сви рамене.
— Да, по всичко изглежда, не сте само вие. В нормална ситуация това не би било кой знае какво, но роякът Еситон промени посоката. Насочва се към Кошера.
— Точно така — вметна навъсено Кулен, — и ако пристигнат там, преди да сме успели да предупредим някого, за да го запечатат, проклетниците, дето се представят за мравки, просто ще го заличат. И понеже трябва да запазваме тъпите правила на Кунохара, ще се наложи да реконструираме и препрограмираме почти всичко от самото начало.
Тъкмо да спомене за срещата им със собственика на сим-света, Рени внезапно реши да не казва нищо. Погледна многозначително !Ксабу с надеждата, че ще я разбере и ще премълчи за случилото се.
Очевидно ставаше нещо и Рени имаше смътното и неприятно усещане, че то е далеч по-объркано, отколкото можеха да си го представят тези двама ентомолози. В мрежата Адърланд настъпваха промени — Селърс бе споменал нещо по този въпрос. Тя беше достигнала един вид критичната си маса. Но тези двамата я познаваха само като великолепно местенце за научни симулации, една превъзходна играчка, нещо като академично опитно поле; изобщо нямаха понятие, че този замък на великан човекоядец беше издигнат върху кости и кръв.
Тишината ставаше все по-тягостна. Самолетът се носеше, прелитайки покрай огромни стени от дървесна кора и промушвайки се между листа, които провисваха като гигантски зелени платна.
— Имам един въпрос — обади се най-после !Ксабу. — Твърдите, че и вие като нас не можете да напуснете симулацията и не можете да се свържете с базата си в Кошера.
— Това не ми е никаква база — отсече пилотът. — За Бога, маймунски човече, аз наистина си имам свой живот, да го знаеш.
— Не се заяждай, Кули — опита се да го успокои Ленор.
— Това, което не мога да разбера — продължи !Ксабу, — е защо чисто и просто не се изключите. — Той не отделяше настойчивия си поглед от пилота. — Защо не го направите?