Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
Рени беше почти сигурна, че е чувала и по-отвратителни неща, но в момента не можеше да си спомни нито едно от тях.
— Това мравки воини ли са?
— Един от видовете — потвърди Ленор. — Щом си от Африка, вероятно си виждала жилеща мравка…
Беседата й за насекомите, които се срещат в родината на Рени, беше грубо прекъсната от внезапното пропадане на водното конче самолет, което се спусна като камък надолу, след това се преметна във въздуха и накрая се плъзна хоризонтално в дълъг, плавен полет над гората от трева. Кулен изкрещя.
— Майната ви, справихме се!
Рени се мъчеше да не повърне. Дори !Ксабу въпреки маската с бабуински черти изглеждаше твърде зле.
Природонаучната лекция на Ленор беше възпрепятствана в продължение на още няколко минути от последвалите светкавични действия. Извършвайки цяла серия от гмуркания, виражи и лупинги, за да избегне сблъсък с птиците, които Рени почти не успяваше да види поради мигновената реакция на автопилота, водното конче no-скоро се стрелкаше нагоре-надолу, отколкото да се придвижи напред. Всъщност, обясни им Ленор, дори не се опитваха да полетят напред; вместо това изчакваха приближаването на рояка на място.
В кратките мигове между редуващите се едно след друго сблъсквания с !Ксабу и пристъпите на неудържимо гадене Рени успяваше да обърне внимание на изключителната реалистичност на усещанията за безтегловност и гравитация. Не беше за вярване — те да се възпроизвеждат единствено от V-резервоарите, в които в момента плуваха телата им.
Огромна сянка с пера внезапно изскочи пред предното стъкло. Поредният тласък със скоростта на мисълта и непредизвестеното рязко вертикално издигане, което сякаш запрати вътрешностите й в краката, й дойдоха в повече. Рени изпита усещане, че след миг ще повърне, и стомахът й се сгърчи. Но не последваха никакви видими резултати от прилошаването; миг по-късно, като се изключат стихващите контракции в коремната област, вече се чувстваше така, сякаш никога нищо не се бе случвало.
„Сигурно пречиствателните маркучи в маската ми сподавят усещането — проблесна бегла мисъл в съзнанието й. — Маската, която вече не усещам.“
А на глас каза:
— Няма да мога да издържа дълго още.
— Никакъв проблем. — Кулен, чието поведение не подсказваше да е особено притеснен от обстоятелството, че вози някого, протегна ръка към лоста и спусна водното конче в стръмна спирала. — Ще стане още по-лошо, когато роякът изскочи насреща ни и ще трябва едновременно да отчитаме показанията и да избягваме сблъсъците с проклетите птици.
— Много лошо — обади се Ленор. — Няма да виждате съвсем отблизо. Но ще се опитаме да ви оставим някъде, където все пак ще виждате добре. — Тя посочи към зрителния екран. — Гледайте, задава се фронталната вълна с плячката; Еситон е почти тук.
Втурвайки се през потъналия в сенки листак, с проблясващи по крила и черупки матови отблясъци от утринната зора, нахлу гмеж от насекоми — бясно препускащи като на кокили бръмбари, мятащи се във всички посоки над тях мухи, едри, подобни на паяци и скорпиони същества, които тъпчеха по-бавните и дребни жертви под краката си, бързайки да избягат от огромния неприятел. Фантастичната гледка на Рени й заприлича на масов опит за бягство на насекоми затворници. Докато водното конче пикираше спираловидно надолу, вълната от насекоми ставаше все по-плътна и нестройна. Гледката на мятащи се хаотично във всички посоки безизразни глави и членести крайници й подейства потискащо. Сякаш присъстваше на обреченото и безсмислено бягство на осъдените от тръбните звуци на Страшния съд грешници.
— Виждате ли ги онези? — посочи Ленор към група насекоми с крехки крила, които прелитаха над изпадналата в паника навалица и полетът им беше далеч по-целеустремен, отколкото движенията на тези под тях. — Това са итомиини — така наречените мравки пеперуди. Следват Еситон навсякъде, също като мравоптиците, и се хранят с курешките им.
Капакът на пода на водното конче се отвори със съскане. Разстроена от прекомерно клоакалния характер на заобикалящите я природни явления, Рени се заспуща по стълбата, докато стъпи върху един покрит с мъх камък и се приведе на две, за да нахлуе кръв в главата й. !Ксабу се спусна след нея и застана от едната й страна.
— И гледайте да не мърдате много-много — викна Ленор през отвора. — И птиците, и останалите твари имат предостатъчно за ядене, но все пак не е нужно да привличате вниманието им към себе си безпричинно. Ще се върнем да ви вземем след около половин час.