Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
Дред се ухили. Дъртото копеле би се гордяло с него.
Хрумна му нещо. Спусна ръка към слабините си и ги притисна мечтателно. Не беше време за лов — поне не в РЖ. Но тази симулация бе тъй реалистична…
Какво ли би било да половува в Адърланд? До каква степен биха имитирали живот тези симове — и особено загубата му?
Стисна още веднъж и отново усили барабаните в главата си, докато в скулите му не затрептя саундтракът на някакъв съвсем нов, заплетен филм на ужасите и мрака. Веднъж припламнала, идеята започна да се разгаря.
Какво ли би било?
ПЕТА ГЛАВА
МАРШИРУВАЩИТЕ МИЛИОНИ
МРЕЖА/НОВИНИ: САЩ и Китай в спор за Антарктика.
(Картина: Церемонията при подписването на договора между шестте сили.)
Диктор: Броени месеци след подписването на цюрихското споразумение две от шестте сили водят спор за Антарктика.
(Картина: Американското посолство в Елсуърт.) Китайски и американски компании, притежаващи разрешение от ООН за търговия, спорят по въпроса, кой притежава правата върху смятаната за богата с минерални залежи жила в района на Уилкис Ланд. Напрежението нарасна миналата седмица, когато изчезнаха двама китайски изследователи и китайски медийни източници предявиха обвинения, че американски работници са ги отвлекли, а може би и убили…
— Може ли да вляза? — запита глас в ухото на Рени. Секунда по-късно Ленор Куок се появи в залата за конференции. Носеше живописен кожен авиационен шлем и чисто нов комбинезон. „Сигурно са нови — помисли си Рени. — Включени са обратно.“
Дори за човек като нея, прекарал толкова време в симулация, му беше трудно да свикне с този удивително реалистичен нов свят — не, нова вселена с целия й смисъл и предназначение и различни правила във всеки неин сектор.
— Наистина съжалявам — каза Ленор, — но така и не успях да намеря човек да ти помогне с устройството. Днес много народ отсъства от Кошера — мисля, че има някакъв проблем в системата. Всички са се побъркали. Останали са само тези, на които смяната приключва, а сме по-скоро по средата на нещо. — Лицето й се натъжи по подходящ за случая начин. — Но си мислех да ви предложа една светкавична обиколка наоколо. След което, ако искате, можете да дойдете с мен и Кулен да разгледате бивака Еситон Бурчели… Гледката е изключителна и положително ще ви хареса повече, отколкото да скучаете тук.
!Ксабу се покатери върху рамото на Рени, за да му е по-удобно да разговаря.
— Какво ще ходите да разглеждате?
— Мравки. Идвайте — не сте виждали подобно нещо. Докато се върнем, би трябвало да са се справили с проблемите в системата и все някой ще може да ви помогне.
Рени погледна !Ксабу, който присви тясното си сим-рамо.
— Добре. Но наистина трябва да се махнем оттук, и то не само във ваш интерес.
— Разбирам напълно. — Ленор кимна със сериозно лице. — Сигурно си имате работа у дома. Трябва да е голямо губене на време да те залостят в мрежата.
— Да. Много голямо.
Ленор сви пръсти и залата за конференции изчезна, изместена от огромна куполообразна аудитория. Бяха заети само няколко места и миниатюрни петна светлина блещукаха над други петнайсетина, тъй че огромната зала беше почти празна. На сцената — или по-скоро над сцената — се носеше най-огромното насекомо, което Рени някога бе виждала, скакалец с размерите на реактивен самолет.
„… Екзоскелетът — съобщаваше интелигентен безплътен глас — притежава голям брой преимущества за оцеляване. Може да се занижи изпарението на течности, определено предимство при малките животинки, чието съотношение между повърхностна зона и обем ги предразполага към опасна загуба на течности, освен това скелетната им структура осигурява голяма вътрешна площ за прикрепване на мускулатурата…“
Скакалецът продължаваше да се върти бавно във въздуха, но едната му страна се отдели от тялото и се отдалечи, демонстрирайки разрез на живо.
— Обикновено това се прави за студенти първа година — обясни Ленор, — за онези от тях, които имат късмета изобщо да влязат в Кошера. Но както ви казах, днес няма почти никой.
Различни части от скакалеца плуваха свободно във въздуха, като някои от тях изчезваха, осигурявайки по-добра видимост за скритите под тях вътрешности, други бяха силно осветени отвътре.