Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Но нямам ли нужда от това точно сега, Клара? Да натрупам енергия? Чувствам се толкова изтощена.
— Естествено, че имаш нужда да натрупаш енергия — съгласи се тя, — но точно сега трябва да правиш това, като премахнеш склонността си да се отдаваш на абсурдни неща. Ти можеш да разполагаш с голямо количество енергия, просто като не правиш нещата, които си свикнала да правиш, като например да се оплакваш, да се самосъжаляваш или да се тревожиш за неща, които не могат да се променят. Освободиш ли се от тези тревоги, това ще ти даде положителна, захранваща енергия, която ще помага за равновесието и изцеляването ти.
— От друга страна — продължи тя, — енергията, която би събрала, като движиш кристалите по посока на часовниковата стрелка, е опасен вид енергия, опустошителен взрив, който в момента ти не можеш да издържиш. Затова обещай ми, че в никакъв случай няма да се опитваш да го правиш.
— Обещавам ти, Клара. Но това звучи по-скоро като изкушение.
— Майсторът магьосник, който ти даде тези кристали, наблюдава напредъка ти — предупреди ме тя. — Така че не злоупотребявай с тях.
— Какъв интерес има този майстор магьосник да ме наблюдава?
Във въпроса ми имаше оттенък на нездраво любопитство. Чувствах се неловко, но все пак се ласкаех, че един мъж ще си дава труда да ме наблюдава, макар и от разстояние.
— Той има определени намерения спрямо теб — небрежно отговори Клара.
Моментално се разтревожих. Стиснах ръка в юмрук и скочих възмутено.
— Не ставай глупава да подскачаш от погрешни заключения — каза с досада Клара. — Уверявам те, че никой не се опитва да се вмъкне в гащичките ти. Наистина ти е нужно да направиш дълбок преглед на сексуалните си отношения, Тайша, за да се освободиш от нелепите си подозрения.
Тонът й, лишен от всякакво чувство, и вулгарният подбор на думите ми подействаха отрезвяващо. Седнах обратно и измънках някакво извинение.
Тя сложи пръст на устните си.
— Ние не сме се посветили на обикновени цели — увери ме тя. — Колкото по-бързо проумееш това, толкова по-добре. Когато ти говоря за намерения, аз имам предвид върховни намерения; маневри за дързък дух. Независимо какво мислиш за себе си, ти си доста храбра. Виж докъде стигна вече. Всеки ден седиш часове наред сама в пещерата и правиш преглед на живота си. За това е нужен кураж.
Признах й, че всеки път, като се замислех как я бях последвала и сега живеех в къщата й, сякаш това беше най-естественото нещо на света, ме обхваща страхотна тревога.
— И мен това винаги ме е озадачавало — каза тя, — все пак изобщо не съм те попитала направо какво те накара да дойдеш с мен с такава готовност? Аз самата не бих го сторила.
— Моите родители и братята ми винаги са ми казвали, че съм откачена — признах аз. — Предполагам, че това трябва да е причината. В мен е заключена някаква странна емоция и заради нея непрекъснато се оказва, че правя смахнати неща.
— Какви например?
Искрящите й очи настояха да й се доверя.
Поколебах се. Помислих си за десетки неща, за всяко от травматизиращите събития, заставало като километричен камък, бележещ повратните моменти в живота ми — и винаги към по-лошо. Никога не бях говорила за тези катастрофи, макар че болезнено ги осъзнавах, а през изминалите месеци на дълбок преглед много от тях още повече се изостриха и оживяха.
— Понякога правя глупави неща — казах аз, без желание да навлизам в подробности.
— Какво имаш предвид под глупави неща? — настоя пак тя.
След още малко подтикване от нейна страна аз й дадох един пример, като й разказах за едно изживяване не много отдавна в Япония, където бях отишла да участвам в международно състезание по карате. Там, в токийския Будокан, аз се бях изложила пред десетки хиляди хора.
— Десетки хиляди хора? — повтори тя. — Не преувеличаваш ли малко?
— Ни най-малко! — отговорих аз. — Будокан е най-голямата зала в града и беше претъпкана! — Припомняйки си произшествието, усетих, че стискам ръце и вратът ми се напрегна. Нямах желание да продължа. — Не е ли по-добре да не разравяме стари рани? — попитах аз. — Пък и вече правих преглед на изживяванията си, свързани с карате.
— Важно е да говориш за това изживяване — настоя Клара. — Може би не си го визуализирала достатъчно ясно или не си направила дишането както трябва. То изглежда още те държи. Погледни се само, изпотила си се от нервно напрежение.
За да й угодя, аз разказах как моят учител по карате веднъж се бе изтървал да каже, че смята жените за по-нисши и от кучетата. Според него жените нямали място в света на карате, а още по-малко пък на състезания. В този случай, в Будокан, той искаше на състезанието да се представят само мъжете от учениците му. Той ме предупреди да се държа с повече уважение, но вместо това аз така се разярих, че направих нещо катастрофално.