Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Проклятие! — изруга Джеймс и се наведе над превития на камъните убиец. Както предполагаше, мъжът вече бе спрял да диша.
Яжара погледна падналия в канала и обяви:
— Плува възнак — мъртъв е.
— Какво стана? — попита Уилям.
— Нощни ястреби. Сами сложиха край на живота си. Фанатици. Разбра ли какво каза? — обърна се той към Яжара.
— Струва ми се, че нареди на другаря си да умре, но не съм съвсем сигурна. Казват, че измалите имали свой собствен език, само за членовете на клана.
— Срещнахме още от тях, когато призоваваха демона в изоставената крепост — обади се Уилям.
— Демон ли? — попита Яжара.
— По-късно ще ти разкажа — обещай Джеймс. — Няма съмнение обаче, че в редовете на Нощните ястреби има кешийци.
— Което означава, че те са заплаха не само за Кралството, но и за Империята.
Джеймс изгледа младата жена продължително, след което каза:
— Няма да е зле, ако пратим вест за всичко, което става тук, на чичо ти.
— Може би си прав — отвърна Яжара и се подпря на тоягата си. — Но както вече сам каза, това е въпрос от компетенцията на принца.
— Права си. Да претършуваме труповете.
Претърсиха дрехите на четиримата убийци, които не бяха паднали в канала, но не откриха нищо. Единствените лични вещи, които носеха Нощните ястреби, бяха окачените на кожени връзки амулети.
— Все се надявах, че сме приключили с тази пасмина в пустинята — въздъхна Уилям.
— Нанесохме им сериозен удар тогава, но вече е ясно, че има и други. — Джеймс се изправи и взе един от намерените амулети. — Ще го покажа на принца. Едва ли ще бъде доволен.
— Какво са търсели тук долу? — попита Яжара.
— Предполагам, че съкровището — отвърна Уилям.
— Ако твърдо са решили да изградят отново своята мръсна империя, със сигурност ще им е нужно злато — съгласи се Джеймс и се огледа. — Струва ми се, че дойдохме тъкмо навреме. — Той се приближи до стената, в която бяха забити два железни пръстена, и завъртя този отляво. След секунда се чу приглушен тътен и стената се отмести навътре.
— Лукас — провикна се той. — Аз съм — Джеймс. Дойдох ти на помощ.
— Джими! — разнесе се радостен вик от мрака на тунела. — Слава на боговете, че са те пратили! Тези негодници ме търсят навсякъде. Опитаха се да ме убият.
Джеймс даде знак на Яжара да донесе фенера и тримата влязоха в тунела. На десетина крачки по-нататък видяха Лукас, който стискаше зареден арбалет. Когато ги видя, въздъхна облекчено и го отпусна.
— Главорезите на Мечището са ме погнали още от сутринта.
— И не само те — съобщи му Уилям, — а също и ловци на съкровища, убийци и крадци от гилдията.
— По дяволите! — изруга Лукас. — Кнут каза, че хората му са отбрани и ще пазят тайна, но подозирах, че този глупак ще издрънка на някого.
— Какво търси Мечището? — попита Джеймс.
— Проклет да съм, ако зная, Джеймс — отвърна Лукас и се отпусна на една празна каца. — Обещах да помогна на Кнут да прибере плячката от последния си набег. Предполагам, че е измамил Мечището, защото той и хората му нахлуха в странноприемницата и започнаха да избиват всички наред. Едва успях да си спася кожата, след като наредих на Талия и другите да избягат през кухнята.
Джеймс и Уилям се спогледаха. Джеймс пристъпи напред и тихо каза:
— Лукас, Талия е мъртва. Мечището я заловил и се опитал да изтръгне от нея мястото, където се криеш.
Лукас пребледня. Очите му се напълниха със сълзи.
— Талия? — Брадичката му затрепери и той изхлипа мъчително. — Първо изгубих синовете си във войната, но не съм си и помислял, че Талия… — Той въздъхна, после преглътна и рече: — Всичко стана заради проклетата сделка с Кнут. Не трябваше да я държа в странноприемницата. Време й беше да се задоми, да си вземе някое свястно момче… — Погледът му неволно се плъзна към Уилям.
Младият лейтенант едва скриваше сълзите в очите си.
— Лукас, знаеш добре, че много държах на нея. Кълна се, че ще открия Мечището и Талия ще бъде отмъстена.
Лукас кимна опечалено.
— Толкова много усилия, убийства, и с каква цел? Трябваше да върна плячката на Кнут.
— Не си ли чул за него? — попита Джеймс.
— Чух, че жандармите го прибрали предната нощ. Сега е в тъмницата.
— Вече не е — отвърна Уилям. — Мечището нахлу там и го насече на парчета.
— Богове! Той е полудял! — възкликна Лукас.
— Ще се справим с Мечището! — повтори заканително Уилям.
— Благодаря ти, момко — отвърна Лукас, — но бъди предпазлив. Талия вече я няма, но ти си още при нас и ми се ще да си остане така. Мечището е опасен и силен, а и го пази някаква страшна магия.