Тайнственият убиец
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кирил Топалов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тайнственият убиец». Краткое содержание книги:
— Но това не трае дълго, нали? — попита той настойчиво и се засмя. — Не сте виждали Мендоза? Фос не е ли идвал при вас?
— Мис Мендоза не съм виждала от два дни, а мистър Фос срещнах вчера вечерта.
Тя не му разказа при какви обстоятелства се е видяла със Стела. А Лалей Фос тя беше видяла предишния ден на ъгъла на Арундел Род пред един затворен автомобил. Той разговаряше с някого в колата. След малко Адела забеляза как една бяла ръка, вероятно на жена, му махна в знак на сбогом. Тя много ясно забеляза голям диамант на малкия пръст на ръката. Фигурата на жената обаче не видя.
На път за квартирата, тя се отби в една сладкарница и после в цветарницата, откъдето купи сладкиши и цветя, за да украси масата в салона на г-жа Уатсон.
Адела се учудваше и питаше, какво влияние можеше да оказва на Майк, този светски човек. Тя се подложи на самокритика и дойде до убеждението, че благодарение на самоподценяването си беше направила от себе си едно безлично момиче, без особен характер. Красотата, сама по себе си можеше да подмами само повърхностните хора. Сериозните хора търсят повече от това. Навярно Майк Бриксан нямаше намерение само да се шегува с нея. Най-малкото той имаше желанието тя да му бъде приятелка.
Часовникът показваше 4:12 часа. Адела започна да очаква. В пет без четвърт тя отиде до прозореца и погледна към улицата. Когато удари 5 часа, обхвана я яд. След това седна сама на масата и закуси. Като свърши, тя повика слугинята да разчисти.
Майк беше забравил!
Тя се зае да търси извинителни причини за Майк, отхвърляше ги и наново търсеше други. Тя се чувствуваше обидена, засегната. Най-сетне влече в стаята си, запали лампата, извади от чантата ръкописа и се опита да разучи сцената, която на следващия ден трябваше да бъде снета. Мислите й не можеха да се концентрират върху текста. Тя мислеше за Майк, за закрития автомобил и за Лалей Фос. Пред очите й наново се изпречи бялата ръка с диамантения пръстен, махайки за сбогом при тръгването на автомобила. Мисълта на Адела постоянно се връщаше към закрития автомобил. Тя ясно си спомняше, че колата беше съвсем нова, каросерията от полирано дърво, и че се движеше съвсем безшумно.
Най-сетне Адела остави ръкописа и стана. Тя нерешително погледна към леглото. Беше едва девет часа, а тя не се чувствуваше още изморена. Чайчестер не предлагаше особени развлечения вечерно време… В града имаше два кинотеатри, но тя съвсем нямаше настроение да гледа филми. Въпреки това Адела постави шапката си и слезе долу. Минавайки покрай кухнята, тя каза на хазайката си:
— Излизам да се разходя за четвърт час.
Къщата, в която живееше Адела, се намираше на една малка улица, не особено добре осветена. На някои места светлината на фенерите дори не достигаше. На такова едно тъмно място стоеше автомобил. Адела видя контурите му, преди да го познае, и се учудваше защо задните фарове не светят. Като се приближи, тя позна същата кола, която беше видяла и предната вечер и с чийто собственик Фос говореше.
Адела не можа да види вътрешността на колата. Завесите откъм улицата бяха спуснати. Адела вече мислеше, че в колата няма никой, но внезапно един глас пошепна:
— Хубава госпожице! Елате с мен…
От полуотвореното прозорче се показа бялата ръка с голям диамант, който блесна. В припадък на неизразим страх, тя побягна от улицата.
Тя чу, че моторът на автомобила заработи. Колата я последва. Адела се затича с всички сили. На ъгъла на улицата стоеше човек. Като позна по шлема, че е полицай, тя изтича към него.
— Какво има, госпожице?
В това време колата мина край нея, зави край ъгъла и се скри.
— Един човек, който седеше в онази кола, ме заговори — каза тя запъхтяна.
Полицаят глупаво погледна към мястото, където преди малко стоеше колата.
— Фаровете му не бяха запалени — каза той слисан. — Иначе щях да забележа номера му. Оскърби ли ви?
Тя поклати глава, тъй като започна да се срамува от страха си.
— Много съм нервна — усмихна се тя. — Нищо, ще си вървя в къщи.
— Тя се обърна и се упъти към квартирата си. След като си легна, заспа и засънува, че човекът в автомобила е Майк Бриксан и че я кани да отиде при него на чай.
Към полунощ Майк телефонира на Джек Хебуорд, за да му съобщи последните новини.
— Фос? — извика той ужасен. — Не се ли шегувате, Бриксан? Да дойда ли при вас?