Изчезналата Библиотека

Емили не обърна внимание на демонстрацията на традиционен снобизъм - съзнанието й бе изцяло погълнато от стъписващата информация.

„5.30 часът сутринта." Тя преброи на пръсти с лудо биещо сърце. Още преди да започне, знаеше накъде ще я отведат фактите, но трябваше да се увери.

- Пет и половина в сряда сутринта минус шест заради часовата разлика...

Говореше полугласно, изцяло на самата себе си.

- Това означава, че по времето, когато е била унищожена църквата, в колежа „Карлтън" в Минесота е било единайсет и половина във вторник вечерта.

Кайл и Уекслър не сваляха поглед от нея, без да разбират каква връзка е изплувала в ума й.

- Според слуховете в кабинета ми това е точният момент, в който е бил убит Арно Холмстранд. Някъде между единайсет часа и полунощ във вторник.

Пръстите й все още бяха свити от отброяването. А после изрече думите, които за нищо на света не би повярвала, че ще излязат от собствената й уста на скептик:

- Между тези две събития със сигурност има връзка.

Църквата е съществувала векове наред, а после е разрушена в мига, в който са изпратили Емили да я намери? Цял живот бе изпитвала към конспирационните теории единствено презрение, но това не можеше да е случайност.

Кайл и Уекслър не сваляха поглед от нея и чакаха да чуят нещо повече.

- Между Холмстранд и тази църква вече съществува връзка - продължи тя. Изричането на думите на глас правеше мислите й по-реални. - Уликите сочат директно към нея. Това, което е написал, ме води тук, очевидно е.

И махна с ръка от писмата към снимка на църквата на първата страница на оксфордския вестник, който все още бе разгърнат на коленете на Уекслър.