Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Хари въздъхна:
— Стандартните разследващи екипи с по петнайсетина души непрекъснато се борят, за да държат в течение всички участници в информационния поток. Освен това такива екипи работят по обикновени случаи. А обезглавена жертва на първите страници на вестниците… — Хари поклати глава. — Хората ще полудеят. Вчера непосредствено след репортажа по вечерните новини получихме повече от сто сигнала на откритата гореща линия. Сещате се от кого: от фъфлещи пияници, както и от обичайния ни контингент откачалки плюс няколко нови. Някои дори се мъчеха да ни убедят, че убийството било описано в „Откровението на Йоан“. Днес до момента имаме двеста сигнала. Само си представете какво ни чака, когато оповестим, че има и още трупове. Ще се наложи да сложим на линията поне двайсетина души да приемат сигнали от граждани, да ги проверяват и да съставят доклади. В такъв случай ръководителят на разследващия екип ще се нуждае ежедневно от два часа, за да изчита постъпилите сведения, още два часа — за да ги съпостави с наличните данни, още два — за да събере целия екип, да осведоми всички за развитието, да отговори на въпросите им и половин час — да отсее коя част от информацията да се оповести на пресконференцията. Тя пък отнема около четирийсет и пет минути. Още по-лошото е… — Хари притисна показалците си до челюстите, а лицето му се сгърчи от болка, — … че при разследването на убийство си струва полицията да вложи толкова ресурси, защото все някой е видял или чул нещо важно. Събирайки сигнали от очевидци, ние успяваме да ги подредим, а често дори най-странни показания дават ключа към разкриването на престъплението.
— Именно — кимна Хаген. — Затова…
— В случая обаче — продължи невъзмутимо Хари — се сблъскваме с по-различен тип убийство. Извършителят не е излял душата си пред приятел, нито пък е допуснал да бъде видян близо до местопрестъплението. Повярвайте ми, шефе, никой от обаждащите се не знае нищо за този човек. Сигналите няма да ни помогнат, само ще ни забавят. А веществените следи, намерени и иззети от местопрестъплението, са там с цел да ги намерим и да ни заблудят. Накратко, този път играта се подчинява на други правила.
Хаген се облегна на стола, долепи върховете на пръстите на двете си ръце и загледа замислено Хари. Премига като задрямал на слънце гущер и попита:
— Ти като игра ли го възприемаш?
Хари се питаше накъде бие Хаген, но кимна.
— Каква игра? Шах?
— Да го наречем шах на сляпо.
— Значи си представяш извършителя като класически сериен убиец, хладнокръвен, с висок интелект и нюх към игрите и предизвикателствата?
Хари вече се досещаше какво ще каже шефът му.
— Като един от онези, чиито профили изготвяхте на прословутия курс във ФБР? Като серийния убиец в Австралия? Човекът, когото търсим в момента, представлява… — началникът премлясна, сякаш за да усети вкуса на всяка дума — … достоен противник за полицай с твоя професионален опит.
— Подобно нещо не ми е минало и през ум, шефе — въздъхна Хари.
— Ами? Нали не си забравил, че съм преподавал в Армейската офицерска школа? За какво според теб си мислят потомците на генерали, докато им разказвам за пълководци, които с личния си принос са променили хода на световната история? Едва ли за спокоен живот с надеждата да няма войни, да разказват на внуците си, че просто са съществували на тази земя, без светът да е разбрал колко добри воини са щели да бъдат? Може на думи да говорят едно, но дълбоко в себе си те мечтаят за възможност да проявят дарбите си, Хари, дори да е една-единствена през целия им живот. У всеки човек е заложен стремеж към социално признание; необходимост да се чувстваш потребен, Хари. Затова генералите в Пентагона бързат да обявят тревога, когато някъде по света гръмне най-обикновена пиратка. Струва ми се, че ти се иска този случай да се окаже особен, Хари. Заслепен от желанието си да преследваш сериен убиец, навсякъде виждаш доказателства в подкрепа на страховитата си версия.
— А снежният човек, шефе? Сещате ли се за писмото, дето ви го показах?
— Да, Хари, беше ти го изпратил някакъв луд.
Хари знаеше, че е време да отстъпи. Да изложи компромисното предложение, което предварително си бе намислил. Да позволи на Хаген да се порадва на малката си победа.
Вместо това обаче сви рамене.