Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Държа екипът ми да не се променя, шефе.
Лицето на Хаген доби строго, непроницаемо изражение.
— Не мога да ти позволя да запазиш стария състав, Хари.
— Не можете?
Двамата мъже приковаха поглед един в друг, но се случи нещо. Хаген отмести очи, изплъзна се. Само за миг, ала и това беше достатъчно.
— Налага се да се съобразявам не само с теб — обясни Хаген.
Хари се помъчи да запази невинното си изражение, докато завърта ножа в раната на шефа си:
— С кого да се съобразявате?
Хаген заби поглед в ръцете си.
— Ти как мислиш? С началници, журналисти, политици. След три месеца още ще преследваме убиеца и кой ще отговаря на въпроси за приоритетите на Отдела? Кой ще трябва да обяснява, че случаят е възложен само на четирима души, защото малките групи са по-подходящи за… — Хаген изплю думите като развалени скариди: — … изказване на необременени мисли и игра на шах? Кажи ми, Хари, замислял ли си се за този сценарий?
— Не — отвърна старши инспекторът и скръсти ръце на гърдите си. — Мисля как да пипнем този негодник, а не какво ще обясняваме, ако не успеем.
Хари си даваше сметка колко плоско прозвуча последното му изречение, но думите все пак постигнаха целта си. Хаген премига два пъти. Понечи да отговори и отвори уста, но после пак я затвори. Изведнъж Хари се засрами от поведението си. Защо непрекъснато предизвикваше подобни детински съревнования с началниците си? Заради удоволствието да постави някого — без значение кого — на място? Според Ракел Хари тайно си мечтаел да има още един среден пръст, който да размахва непрекъснато.
— Еспен Лепсвик от КРИПОС е отличен ръководител на мащабни разследвания — продължи Хари. — Мога да поговоря с него и да го помоля да състави екип, който да ми докладва. Групите ни ще работят паралелно и независимо една от друга. Как ви звучи, шефе?
Нямаше нужда дори да чака отговор. Вече забеляза признателността в погледа на Хаген. И този път спечели глупавото си състезание. Върна се в кабинета си и веднага звънна на Бьорн Холм:
— Хаген ми даде съгласието си. Ще стане, както ти казах. Оперативка при мен след половин час. Ще уведомиш ли Скаре и Брат?
Затвори. Замисли си за формулировката на Хаген: генералите от Пентагона жадуват за война. Издърпа чекмеджето на бюрото си с надеждата вътре да е останало някое обезболяващо.
— С изключение на стъпките не намерихме други следи от похитителя на предполагаемото местопрестъпление — обобщи Магнюс Скаре. — Направо необяснимо е как така липсват и следи от трупа. Все пак е обезглавил жената. А няма нито капка кръв. Нищо. Дори кучетата не реагираха! Истинска загадка.
— Убил я е и е отсякъл главата ѝ в потока — предположи Катрине. — Следите от стъпките ѝ изчезват във водата, нали? Бягала е в потока, за да не оставя следи, но въпреки това той я е хванал.
— Какво оръжие е използвал? — попита Хари.
— Брадва или трион, какво друго?
— А от какво са следите от изгаряне по шията?
Катрине и Скаре се спогледаха, после вдигнаха рамене.
— Добре, Холм ще провери. После?
— После вероятно я е пренесъл до пътя, без да излиза от водата. — Скаре беше спал само два часа и си бе облякъл пуловера наобратно, но всички си мълчаха. — Казвам „вероятно“, защото отново липсват следи. Трябваше да открием все нещо: кръв по някое дърво, кожа по някой клон или парче от дреха. Следите му се появяват на мястото, където потокът слиза под пътя. До стъпките му има дълбока следа в снега. Сигурно от тялото. Един Господ знае защото кучетата не маркираха територията. Дори проклетият трупотърсач! Истинска…
— … загадка — довърши Хари и потърка брадичка. — Не ви ли се струва ужасно неудобно да ѝ отреже главата в съвсем тесен поток? Та там няма място дори да събереш лактите си. Защо го е направил във водата, а не на брега?
— Много просто — отвърна Скаре. — Водата отнася следите.
— Това обяснение не е достатъчно убедително — възрази Хари. — Щом е оставил главата, значи не се притеснява, че ще намерим следи от убитата. Но как е пренесъл тялото до пътя, без да остави…
— С така наречената бодибег! — сети се Катрине. — Тъкмо се чудех как е успял да мъкне трупа толкова време. В Ирак използваха бодибег — специални сакове с презрамки, които се носят на гръб.
— Мм — кимна Хари. — Това би обяснило поведението на кучето.
— И факта, че я е оставил върху земята — додаде Катрине.
— Какво? — изненада се Скаре.
— В снега има следа от нещо голямо, като човешко тяло. Оставил е раницата с трупа и е отишъл да докара колата си, вероятно паркирана близо до дома на Утершен. Всичко това отнема около половин час, нали?