Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
— Дадено. Тебе не са те нападали, нали?
— Не. Само Холанд. Помагаше ми да се оправя тук. Още нещо. Искам да й пратиш незабавно десет хиляди долара, а след това да уредиш нещо за бъдещето на детето. Свържи се с моя адвокат и вложете сто хиляди долара в някой тръст. Направи попечители майка й и мен. Искам да бъдеш във връзка с детето. Имаш пълномощията ми. Можеш ли да направиш това веднага? Аз отлагам връщането си след тези новини.
— Готово, Кат. Ще се заема още утре. Нещо друго?
— Това е засега. Ще ти се обадя, когато ми се удаде възможност да проверя хотел „Карибе“. И, Бен! Благодаря ти за новините.
Затвори и се върна на масата.
— Няма да заминавам утре — каза той и обясни това, което току-що беше чул.
Мег се наведе напред и облегна лактите си на масата.
— Познавате ли някой от американските разузнавателни служби? — запита тя.
— Нещо такова. Защо?
— Защото телефонно обаждане като това е нещо, което може да бъде проследено единствено от Агенцията за национална сигурност. Те записват непрекъснато всякакви международни телефонни обаждания.
— Може би така е проследен. Вие казвате, че нямате повече работа в Санта Марта?
— Да. Остава ми само, когато се върна, да монтирам видеолентата и да запиша коментара. Но не е спешно. Още не съм го продала.
— Ще дойдете ли утре с мен в Картахена? Наистина се нуждая от помощта на някой, който познава района.
— Мога ли да дойда като репортер и ако желая да снимам?
— Дадено.
Тя му стисна ръката.
— Договорихме се. Ако мога да ви помогна да я намерите, ще го направя. Аз просто искам да заснема всичко.
Кат си помисли, че цената за помощта й изглеждаше малка. А пък и се радваше, че тя щеше да бъде с него малко повече.
16.
С помощта на Мег Гревил Кат успя да уреди полетен план за Картахена и да получи прогнозата за времето. Зарадван разбра, че времето ще бъде хубаво, защото, въпреки че според подправеното му разрешително можеше да лети по прибори, не искаше да му се налага сляпо кацане.
Премина бавно и внимателно по списъка с инструкциите, както го беше научил Блуи.
— Слушай — каза той на Мег. — Международният език на авиацията е английският, но ако възникнат проблеми, ще ме спасяваш, нали?
— Разбира се. Самата аз не мога да пилотирам, но съм летяла доста часове като пътник в леки самолети в Латинска Америка. Зная формалностите твърде добре.
Кат повика кулата и докладва готовност за излитане. С облекчение чу разрешението на чист английски. Излезе на пистата, като си отбелязваше времето и се радваше, че часовникът му е на мястото си. Премести лоста за газта напред и започна внимателно да следи уреда за скоростта във въздуха. Когато скоростта достигна шестдесет мили, Кат дръпна щурвала към себе си и самолетът се издигна във въздуха. Изкачи се на заявената височина от хиляда и триста метра и се насочи на югоизток, като следеше списъка с инструкциите. Намали мощността на двигателя, зададе курс и включи автопилота и системата за поддържане на височината. Отпусна се малко, защото за момент си представи, че Блуи седи до него и му дава съвети.
Кат реши да лети над морето, на около една миля навътре, за да огледа брега по-добре. При повреда винаги можеше да се приземи на някой плаж. Бреговата линия изглеждаше съвсем обикновено. Срещаше се по някое малко селце съвсем близо до водата. Видя и големия град Баранкуила с радиомаяка на контролната кула. Кат не се нуждаеше от радионавигация. Трябваше просто да следва бреговата линия, докато стигне Картахена.
Малко преди Баранкуила Мег посочи надолу:
— Виждаш ли един двумоторен самолет малко по-навътре от брега?
Кат погледна и видя самолета на няколко метра от някаква къща.
— Контрабандист от Щатите — обясни Мег. — Вероятно е искал да отиде в Гуахира, но се е загубил и е свършил горивото. Приземил е самолета във водата, подскочил е два пъти и е заорал през плажа. Спрял е в двора на този човек.
Кат беше благодарен, че долетя със способен човек като Блуи.
След около час Мег посочи отново и каза:
— Ето го летището на Картахена.
Намираха се на пет мили разстояние от него и дългата писта се виждаше съвсем ясно. Кат започна спускането и повика кулата, като четеше края на инструкциите. Самолетът подскочи веднъж и се успокои. Искаше му се да е кацнал в средата на трикилометровата писта. До терминала оставаше много път. Един служител ги насочи към място за паркиране и Мег поръча гориво. Появи се полицай, подадоха фалшивите документи, а и с една усмивка от страна на Мег уредиха формалностите бързо. Дадоха на някакво момче с количка да отнесе багажа им.