Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Бел искаше да контролира това състояние. Освен това, той беше известен във възраст, в която на благородническите синове им бе позволена почти всяка недискретност с обикновени жени.
- Обясни ми това - настоях.
- Той изглеждаше като дете, Анита, и щеше да използва тази невинна физиономия,за да вкара жени в компрометиращи ситуации. Докато осъзнаеха, че са в опасност от насилие, много често бе прекалено късно. Даже той заплашваше да обвини тях, че са агресорът.
Тогава нямаше израз „насилие върху дете", но всички знаеха, че това се случва. Често женеха децата още на десет или на единайсет години, така че хората, които имат подобни наклонности, да могат да ги задоволяват в брачното ложе, докато партньорът им стане прекалено възрастен за вкуса им и тогава да започнат да търсят извън брака си, или докато техните собствени деца не пораснат достатъчно.
Зяпах го.
- Не мисля, че исках да знам последното. Това е повече от отвратително.
- Oui, ma petite, но все пак е истина. При нормални обстоятелства толкова голямо състояние като това на Бартоломе, би било задача на Бел. Тя никога не би оставила толкова пари, или земи, или титли на някой друг. Но тя не харесва деца, без значение колко пораснали може да бъдат, така че прехвърли задачата на Мюзет. Която, както сега осъзнаваш, би направила всичко, което господарката ни й нареди.
- Това го забелязах.
- Така че -да, тя съблазни, или позволи да бъде съблазнена от момчето.
Бел й даде частица от ardeur и Бартоломе беше очарован. Бел не искаше да го превръща докато е момче.
Желанието й бе да изчака, докато той порасне, но Бартоломе беше хвърлен от коня си.
Черепът му бе счупен и умираше. Следващият му брат беше само на пет и Бел нямаше с какво да го държи. Трябваше й Бартоломе, така че повелй на Мюзет да го довърши.
- Как се е чувствал, когато се е събудил?
- Щастлив, че е жив.
- Как се е чувствал, когато най-накрая е осъзнал, че завинаги ще остане малко момче, без значение колко преждевременно развит?
Жан-Клод въздъхна.
- Беше... недоволен. Не случайно превръщането на деца е забранено.
Мюзет не превърна
Валентина в една от нас. Бел разбра, че един от нейните вампири-господари е педофил и е превръщал деца, за да станат негови постоянни... компаньони. - Накрая гласът му стана тих.
Стана ми лошо. Започнах да дишам дълбоко и бавно.
- Мили Боже - изрекох.
- Той беше нарушил забраната ни срещу превръщането на деца, и когато Бел
Морт разбра защо го е направил... тя го уби. С пълното разрешение на Съвета, тя го уби.
Те унищожиха повечето деца, които той беше създал. Те бяха вампири в капана на телата на деца, и бяха насилвани. - Той поклати глава. - Умовете им не оцеляха, не и напълно.
- Как избяга Валентина? - попитах.
- Тя беше най-новото му творение и още не беше докосвана. Беше дете и вампир, но не беше полудяла. Бел я прибра и намери хора, които да се грижат за детето вместо нея. Тя имаше човешки детегледачки в продължение на много години. Имаше човешки приятели, с които играеше. Трябва да кажа, че Бел даде най-доброто от себе си за Валентина.
Мисля, че тя се обвиняваше за това, че не е разбрала Себастиан какво невероятно чудовище е.
- Защо ли си мисля, че тази образцова картинка не остава такава?
- Познаваш ни прекалено добре, ma petite. Валентина се опита да превърне някои от приятелчетата си във вампири, така че да не бъде единствената. Когато бавачката й я разкри, Валентина преряза гърлото й. Това беше краят на човешките бавачки и човешките приятелчета.
- Ето защо бавачката е вампир - констатирах.
Той кимна.
- Тя не се нуждае от такава в традиционния смисъл, според който се нуждае едно дете, но остава завинаги на осем, и дори в днешно време не може сама да си хване таксй или да се регистрира в хотел, без хората да се почудят. Някои хора с добри намерения ще се обадят в полицията, за да съобщят за бедното, изоставено дете, което е отседнало в хотела им.
- Това сигурно й е противно.
- Това?
- Съществуването й - поясних.
Той сви леко рамене.
- Не знам. Не разговарям с Валентина.
- Страх те е от нея.
- Non, ma petite, но ме изнервя. Малкото деца, които са оцелели през вековете, са особени.
Няма как да бъде другояче.
- Как се е озовала в свитата на Мюзет?
- Валентина беше взета преди тялото й да наедрее достатъчно за повече физически удоволствия. Тя насочи енергията си към други... - той облиза устните си интереси.
Възъдхнах.