Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
– Не ми трябва помощ от Британския легион, ясно ли е?
– Проявяваш излишна гордост...
– Как са момчетата?
– Добре са. Слушай, Стик, според мен е безобразие, че Рокъби кара адвоката си да те тормози, при положение че и пени не си видял от него в живота си. Би трябвало да ти даде парите като подарък след всичко, което ти мина през главата и...
– Бизнесът ми върви. Ще си изплатя заема – прекъсна я Страйк.
Долу на ъгъла момче и момиче на тийнейджърска възраст се караха.
– Сигурен ли си, че всичко е наред между теб и Шарлот? Защо е заминала при майка си? Мислех, че се мразят.
– Напоследък се разбират по-добре – отвърна той, загледан в момичето на улицата, което след бурно жестикулиране тропна с крак и си тръгна.
– Купи ли ѝ вече пръстен? – попита Луси.
– Мислех, че искаш да разкарам Гилеспи от главата си.
– Тя приема ли да няма пръстен?
– Показа се страхотно великодушна – отвърна Страйк. – Заяви, че не иска пръстен. Предпочита да вложа всичките си пари в бизнеса.
– О, нима? – промърмори Луси. Кой знае защо се заблуждаваше, че успява да прикрие дълбоката си неприязън към Шарлот. – Ще дойдеш ли на празненството за рождения ден на Джак?
– Кога е то?
– Пратих ти покана преди повече от седмица, Стик!
Той се запита дали Шарлот не я е пъхнала в някой от кашоните, останали неразопаковани на площадката поради липса на място за всичките му вещи в кабинета.
– Да, там ще съм – обеща той, въпреки че нямаше нищо, което да желае по-малко.
Разговорът приключи и той се върна пред компютъра да продължи работата си. Бележките му от разговорите с Уилсън и Коловас-Джоунс скоро бяха готови, но не му даваше мира усещането за безизходица. Това бе първият му случай след напускането на армията, който изискваше повече от наблюдение и следене и все едно бе специално предназначен всекидневно да му напомня, че е лишен от всякаква власт и авторитет. Филмовият продуцент Фреди Бестигуи, човекът, намирал се в най-голяма близост до Лула Ландри по време на смъртта ѝ, оставаше недосегаем зад безликите си служители, а въпреки убеденото твърдение на Джон Бристоу, че ще придума Танзи Бестигуи да говори със Страйк, той все още нямаше уредена среща с нея.
Със смътно чувство за безсилие и с почти същото презрение към занятието си, каквото годеникът на Робин изпитваше към него, Страйк отпъди обзелата го потиснатост, като се зае с нови проучвания в интернет относно случая. Откри Кийрън Коловас-Джоунс онлайн: шофьорът бе казал истината за епизода в сериала „Сметката“, в който му бяха отредени две реплики като „Гангстер номер две“. Вярно бе също, че има театрален агент, в чийто уебсайт фигурираше малка снимка на Кийрън и кратък списък с участия, включващи мимолетни появи в „Ийстендърс“ и „Отделение за спешни случаи“. Снимката на Кийрън на уебсайта на „Екзекарс“ беше много по-голяма. На нея той бе застанал сам с фуражка и униформа, приличащ на кинозвезда, и очевидно бе най-красивият шофьор във фирмата.
Зад прозорците здрачът на късния следобед премина в мрака на вечерта. Том Уейтс ръмжеше и стенеше от портативния сидиплейър, а Страйк преследваше сянката на Лула Ландри в киберпространството, като от време на време допълваше бележките си.
Не намери фейсбук страница на Ландри, а изглежда не беше се присъединявала и към туитър. Отказът ѝ да подхранва неутолимия апетит на феновете с лична информация очевидно бе вдъхновил други да запълнят празнината. Имаше безбройни уебсайтове, изпълнени с нейни снимки или с коментари за живота ѝ, някои говорещи за обсебеност. Ако и половината от информацията почиваше на факти, то Бристоу бе представил пред Страйк частична и пречистена версия на неудържимия стремеж на сестра му към самоунищожение, тенденция, проявила се за пръв път в ранното ѝ юношество, когато осиновителят ѝ сър Алек Бристоу, благ на вид човек с брада, основател на компанията за електроника „Албрис“, беше починал внезапно от инфаркт. След смъртта му Лула бе избягала от две училища и бе изключена от трето, като всичките бяха скъпи частни образователни заведения. Открила я бе приятелка от пансиона в локва кръв и прерязани китки; после го бе ударила през просото и полицията я беше открила в някакъв бордей. Фенсайт, наречен „Луламойтовдъхновение“ и поддържан от лице с неизвестен пол, твърдеше, че в този период Лула за кратко се издържала с проституция.
После бе дошло принудителното ѝ настаняване по силата на Закона за психичното здраве в охранявана клиника за младежи с тежки заболявания, където тя бе диагностицирана с биполярно разстройство. Едва година по-късно, когато била с майка си в магазин за дамско облекло на Оксфорд Стрийт, също като в приказките случайно я бе открил представител на модна агенция.