Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
Някога това беше неговият свят и той се чувстваше щастлив в него. При всички неудобства и несгоди на военния бит, при все че бе излязъл от армията на минус с половин крак, той не съжаляваше и за ден от службата си в нея. И все пак не беше един от тези хора дори когато се бе намирал сред тях. Първо беше чудакът, после човекът с костюма, всяващ страх и антипатия у средностатистическия войник.
Ако някога от военното разузнаване те заговорят, трябва да кажеш: „Без коментар, искам адвокат.“ А иначе и едно простичко „Благодаря, че ме забелязахте“ върши работа.
Страйк прихна за последен път, после рязко затвори сайта и изключи компютъра. Беше толкова уморен, че свалянето на протезата му отне двойно повече време от обикновено.
9
В чудесното неделно утро Страйк се отправи отново към сградата на Студентския съюз на Лондонския университет, за да вземе душ. И пак изправен в целия си ръст и с отпуснати черти на естествената за него смръщена физиономия, придоби достатъчно респектиращ вид, за да обезкуражи всякакви въпроси, и мина със сведен поглед покрай рецепцията. Повися малко в съблекалнята, изчаквайки момент на затишие, за да не му се налага да се къпе пред студентите и да натрапи в нечия памет образа на изкуствения си крак.
Чист и избръснат, взе метрото до Хамърсмит Бродуей, а на излизане се наслади на плахите слънчеви лъчи, пробиващи стъкления таван на търговската площ, водеща към улицата. Около далечните магазини по Кинг Стрийт имаше тълпи от хора, все едно беше събота. Това бе оживен и общо взето лишен от душа търговски център, но Страйк знаеше, че само десет минути ход ще го отведе до сънлив и по провинциалному спокоен район край брега на Темза.
Докато крачеше сред шума на уличното движение, той си припомни неделите от детските си години в Корнуол, когато всичко беше затворено освен църквата и плажа. Неделята имаше специална атмосфера в онези дни: тишината, наситена с ехо и шепот, лекото потракване на чинии, ароматът на сос от печено, телевизионната програма, скучна като пустата главна улица, неспирният шум на прибоя на плажа, по който с Луси тичаха до изнемога.
Веднъж майка му каза: „Ако Джоун е права и наистина отида в ада, той ще представлява нескончаеми недели в Сейнт Моус.“
Докато се отдалечаваше от търговския център по посока на Темза, Страйк набра номера на клиента си.
– Джон Бристоу.
– Много съжалявам, че те безпокоя през уикенда, Джон...
– Корморан? – рече Бристоу, мигом възприел дружелюбен тон. – Няма защо, никакъв проблем! Как мина с Уилсън?
– Много добре, полезен разговор беше, благодаря ти. Дали би могъл да ми помогнеш да открия една приятелка на Лула? Става дума за момиче, с което се е запознала по време на лечението си. Малкото ѝ име започва с Р, нещо като Рейчъл или Ракел, и е живяла в приюта „Сейнт Елмо“ в Хамърсмит, когато Лула е умряла. Да ти говори нещо?
За момент отсреща настъпи мълчание. Когато Бристоу заговори отново, в гласа му звучеше разочарование, граничещо с раздразнение.
– За какво ти е да се срещаш с нея? Танзи е категорична, че гласът, който е чула на горния етаж, е бил мъжки.
– Момичето не ме интересува като заподозряна, а като свидетел. Лула е имала среща с нея в магазина „Вашти“ непосредствено след посещението при майка ти.
– Да, знам, този факт излезе по време на следствието. Ти си знаеш работата, разбира се, но не виждам как тя би могла да знае какво се е случило през онази нощ. Изчакай за момент, Корморан. В жилището на майка ми съм и тук има други хора, трябва да намеря по-тихо местенце...
Страйк чу звуци от движение, промърморено „Прощавай“, след което Бристоу заприказва отново:
– Извинявай, не ми се щеше да говоря за това пред медицинската сестра. Всъщност отначало помислих, че ми звъниш заради Дъфийлд. Всичките ми познати се изредиха да ми кажат.
– Да ти кажат какво?
– Явно не четеш „Нюз ъв дъ Уърлд“. Там всичко е описано и придружено със снимки: Дъфийлд се изтърсил вчера при майка ми като гръм от ясно небе. Пред къщата се струпали фотографи, което създало куп неудобства и притеснило съседите. Аз бях излязъл с Алисън, иначе никога не бих го пуснал.