Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
— И какви ще бъдат тези промени? — пита сър Ричард, като подава разрошената си глава от своя кабинет. Когато въведе новата си „зелена политика“, той реши също, че компанията се нуждае от „премахване на бариерите и край на старата йерархия“, така че премести кабинета си от горния на долния етаж. Повечето от главните директори казаха: „Прекрасна идея“ и се вкопчиха здраво в плюшените си ъглови кабинети на горния етаж. В това число и Уенди, която на всеослушание го нарече „Старо хипи“ и „Само през трупа ми!“. Което за съжаление се оказа само празна заплаха от нейна страна (имам предвид трупа й).
Стресната от появата му, тя отваря и затваря устата си като риба.
— О, сър Ричард, не знаех, че днес сте тук! — едва успява да изломоти.
Някои хора, очевидно не могат да свикнат с мисълта, че шефът може да е на долния етаж.
— Че защо да не съм? Все още съм генерален директор — отговаря той с нотка в гласа, която не бях чувала преди. Излиза от кабинета си със своя кафяв костюм, лъснал на определени места от носене, с по-намачкан от всякога вид, и изглежда критично Уенди.
— Ами да, разбира се, разбира се — пелтечи тя. — Имах предвид всички големи промени, които ще са необходими, за да компенсираме загубата на вашето ръководство и опит… — едва преглъща, а малките й очички мигат често-често. — И… ами… вашия опит, сър.
— Така ли? — вдига вежди сър Ричард. — В такъв случай ще бъде много трудно да ми намерите заместник?
— Сигурна съм… имам предвид, че който и да се опита, ще трябва наистина да бъде забележителен. — Тя се изправя с дребния си ръст от 150 сантиметра, вирва брадичка и застава в поза, за която май си мисли, че я прави да изглежда забележително. В същата поза се е снимала и за каталога на компанията. Слуховете говорят, че копирала от снимка на Хилъри Клинтън.
— Да, наистина — мърмори сър Ричард. Честно казано въобще не изглежда впечатлен.
Поглеждам към Уенди, която все още стои с изпъчени гърди и не мога да не изпитам съжаление към нея. Тя си мисли, че е супер бизнесдама — онова, което не осъзнава, е, че всички я смятат за една много тъжна жена.
Но Уенди не си дава сметка, смятайки погрешно, че прави добро впечатление, и се опитва да продължи разговора.
— И така, с какво смятате да се занимавате, когато се пенсионирате? Сигурна съм, че е лейди Блексток вече имате много планове.
При споменаване на името на лейди Блексток, сър Ричард неочаквано се сконфузва, сякаш се чувства неудобно и се опитва да приглади перчема върху плешивата си глава. Той обаче се съпротивлява като непокорен бунтар и отново щръква.
— Да… не съм съвсем сигурен — отговаря с неохота той.
— Сигурно ще отидете на околосветско пътешествие — намесва се Ким, която през цялото време надава ухо. — Моите баба и дядо направиха така, когато той се пенсионира.
Уенди й хвърля смразяващ поглед.
— Благодаря ти, Ким. Ако нямаш нищо против, това е разговор между директорите.
— Само исках да кажа…
Докато те продължават да се обясняват, аз обръщам вниманието си към моя шеф. Изглежда необикновено нервен и виждам, че носи куфарчето си.
— Трябва да вървя, имам среща — прекъсва ги той.
Мръщя се. В днешния ден няма записани никакви срещи.
— Бъди така добра да приемаш всички съобщения, Тес — обръща се към мен той и добавя по-тихо: — Ще отсъствам целия следобед и ще изключа мобилния си телефон.
— Да, разбира се, няма проблем. — За миг се чудя дали не съм пропуснала нещо и преглеждам надрасканите бележки, но там няма записано нищо. Може да не съм най-добрата секретарка на света, но очевидно сър Ричард не иска никой да знае къде отива.
Той ми се усмихва с благодарност.
— И не бива да работиш в обедната почивка — мъмри ме приятелски, докато отива към асансьора.
Усмихвам се на себе си. Той наистина е най-добрият шеф на света.
— Много промени — повтаря застрашително Уенди.
Вдигам очи, за да видя как пронизва с поглед мен и Ким, която пребледнява под тена си, сетне се завърта на пети и тръгва, марширувайки по коридора под акомпанимента на плътните си бедра, които се търкат едно в друго. Чудя се как не я удря ток от статичното електричество, тъй като килимът е от изкуствени влакна.