Да започнем отначало

Смея се и се чувствам по-спокойна.

— И кое казваш, че е най-вкусното? Умирам от глад.

— Ето, може да видиш различните пълнежи тук. — Подавам му едно от малките пластмасови менюта.

Той присвива очи и се взира в написаното.

— Я чакай за мом… — Бърка в джоба на якето си и вади чифт очила с метални рамки. — Е, сега е много по-добре, мога да видя какво ще ям — казва, докато ги намества на носа си.

— Не знаех, че носиш очила — гледам изненадано този нов Фъргюс.

— Изхвърлих контактните лещи след последното си явяване на прослушване — обяснява той.

— Прослушване? — повтарям и го гледам изненадано за втори път в рамките на пет минути. Осъзнавам, че е пълен с изненади.

— Готови ли сте с поръчката? — прекъсва ни нетърпеливо очевидно уморената сервитьорка.

— О, да, аз искам с козе сирене и сушени домати — поръчвам както обикновено.

— А аз ще взема с чили и черен боб.

Тя записва поръчката и изчезва. Обръщам се към него.

— Какво прослушване?

— За едно телевизионно шоу — свива рамене и изглежда доста притеснен, докато обяснява. — Аз съм актьор.

— Като Джони Деп? — питам глупаво, преди да се осъзная. И премигвам от объркване. Тес, скъпа, понякога трябва да вкараш в действие мозъка си, преди да отвориш голямата си уста.

Но ако Фъргюс ме мисли за идиотка, поне не го показва.

— Е, не съвсем — отвръща без емоции. — Не мисля, че Джони Деп работи и като куриер, за да плаща сметките си. Представяш ли си капитан Джак Спароу на велосипед? Може да греша, но не мисля… — В очите му проблясва пламъче на смях.

— Не, предполагам, че не — кимам и се усмихвам насила. — И къде си играл?

— Малко в театъра, докато бях в драматичното училище, направих и няколко реклами.

— О, така ли? Кои? — гледам го с подновен интерес. Добре де, какво да правя, просто не мога да се спра. Звучи толкова вълнуващо и бляскаво.

Сега е негов ред да изглежда затруднен.

— Напоследък играх бащата в реклама за тоалетна хартия — признава, избягвайки погледа ми и започва да си играе с подправките.

— Стига бе!

— А сега кой играе? — пита и вдига гъстите си черни вежди той.

Гледам го объркано.

— Хайде, престани! Не ми казвай, че си впечатлена!

— Но аз наистина съм! — твърдя. — Ти си бил на екрана!

— Да, и рекламирам тоалетна хартия — напомня ми с усмивка. — Не е роля за „Оскар“.

— Всеки е започнал отнякъде. _Я_ виж Колин Фърт — окуражавам го.

— Защо? Ти знаеш ли той как е започнал?

— Е, не съм сигурна, но сигурно е било нещо ужасно.

— Да не искаш да кажеш, че рекламата за тоалетна хартия е нещо ужасно? — затапва ме той и изглежда засегнат.