Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
- Не ме занасяй, окей?
- Извинявай. - Трез облегна глава на хладната стена. - Бил съм и по-добре.
Рив погледна към затворената врата на стаята за прегледи.
- Къде е Ай Ем?
- В съблекалнята. Мисля, че отиде да си вземе душ.
- Знаех си, че ще бъде до теб.
- Аха.
Възцари се мълчание, а после Рив каза:
- От колко време се познаваме?
- Милион години.
Гълтачът на грехове се изсмя рязко.
- И на мен така ми се струва.
- Аха.
- Е, защо не ми каза?
- За...? - Когато Рив просто повдигна вежди, Трез си пое накъсано въздух. Естествено, че искаше да знае за Селена и обвързването. - Виж, дори аз не исках да знам какво изпитвам към нея. Просто... мамка му, знаеш какъв бях с курвите. Как бих могъл да предложа нещо подобно на една Избраница? Ала сега това. Мамка му, цялото пропиляно време. Не че непременно щяхме да бъдем заедно, но... може би щях да успея да помогна. Или...
Макар че, ако се съдеше по думите на другата Избраница, заболяването или каквото беше там май щеше да си протече, както то решеше, независимо какво правеха те.
- Имам известен опит с това - измърмори Рив. - Когато се запознах с Елена, тя и представа си нямаше, че съм наполовина гълтач на грехове, още по-малко пък - наследник на престола на симпатите. Определено не изгарях от нетърпение да й кажа, но не беше, като да можех да скрия белезите по ръцете си, нито пък импулсите си, нито кой съм. А нека ти напомня, че тогава имах същата нощна работа, която ти вършиш сега. Едва ли беше най-добрата новина, която да поднесеш на малката женичка. Съпротивлявах се толкова дълго, колкото можах, а когато истината излезе наяве? Сигурен бях, че ще ме напусне. Убеден бях в това. За известно време гя наистина го направи, а аз нито за миг не престанах да я обичам. Но в крайна сметка всичко се нареди.
На Трез му се искаше да може да почерпи утеха от тази история.
Селена ще умре.
- Може би. А може би не. Слушай, определено не съм фен на моя клон от расата, но там, на север, знаем доста неща. Нека видя дали няма да науча нещо.
Трез завъртя глава и то погледна.
- Не е нужно...
- Престани.
Трез извърна поглед.
- Ще ме накараш да се разплача. Мразя да се чувствам като някой женчо.
- Ти би сторил същото за мен.
-Ти вече ме спаси веднъж.
- Ще ми се да мисля, че се спасихме един друг.
Мислите на Трез се върнаха към нощта, когато двамата се бяха срещнали за първи път. Онази хижа високо в планината, първата постройка, на която се беше натъкнал, след като най-сетне се бе спуснал от въздуха... същата, в която Рив бе принуден да прави секс с онази гадна симпатска принцеса, която го изнудваше.
Трез се беше приютил там, когато Рив бе пристигнал и на два пъти бе изчукал кучката. След това тя го беше зарязала рухнал на пода, повален от отровата, с която беше намазала кожата си.
Да се погрижи за него, му се беше сторило напълно естествено.
В замяна двамата с лилавоокото копеле бяха станали нещо като братя. Дотам, че когато Ай Ем се беше появил, тримата се бяха с ду шили, лоялността и благодарността на Трез бяха привързали и него, и брат му към гълтача на грехове.
Ако знаеше едно нещо за Ривендж след всички тези години, то бе, че той е достоен мъж. Въпреки че беше сводник и собственик на нощен клуб, дегенерат и негодник, зъл, садистичен кучи син... той открай време беше и си оставаше един от най-свестните мъже, които Трез бе срещал някога.
- Аз ще тръгвам - каза Рив.
Изправи се с нова доза сумтене и се прокашля, без да го поглежда. В което нямаше нищо чудно и за което Трез му беше благодарен. Него също не го биваше особено с големите чувства.
- Благодаря ти - каза той дрезгаво.
- Запази си благодарността за когато се върна с нещо полезно.
- Не това имах предвид.
Рив се наведе и му протегна десницата си.
- Всичко, което имам, е твое.
Трез примига яростно. И прокара ръка през очите си.
- Приятелството ти е всичко, от което се нуждая, мой човек. Защото то е безценно.
* * *
Докато излизаше от мъжката съблекалня, Ай Ем се увери, че копчетата на ризата му са закопчани правилно. Душът беше траял не повече от пет минути, но водата беше леденостудена и той като че ли се чувстваше малко по-добре.
Трудно бе да се каже, като се имаше предвид какво му беше на главата.
Спря, когато вдигна поглед и видя Трез и Рив, стиснали десници. По някаква причина този безмълвен момент между двамата мъже го върна към нощта, в която Трез беше избягал.
Колко странни бяха пътищата, които се пресичат, когато най-малко го очакваш.
Рив вдигна очи в същия миг, в който двамата си пуснаха ръцете.
- Здрасти, Ай Ем.
- Здрасти, мой човек.
Сякаш се намираха на погребение или нещо такова, двамата се срещнаха по средата и се прегърнаха, потупвайки се по раменете, както правеха мъжете, когато във въздуха витаят твърде много чувства. Миг по-късно Рив си тръгна, без да поглежда назад - прекрачи в офиса, подпирайки се за равновесие на червения си бастун, а дългото до пода палто се развяваше зад него.