Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
Рот беше възобновил благородната традиция на аудиенции с цивилните граждани и онова, което в продължение на години бе жизненоважна връзка между владетелите и техните поданици, се бе превърнало в причудлива смесица между старо и ново. Сега срещите се уговаряха с помощта на есемеси и имейли. Всички запитвания се описваха в екселска таблица, която можеше да бъде сортирана по дата, проблем, семейство или разрешение. Постановленията на Древните закони също можеше да бъдат търсени не само в някогашния им хартиен вариант, но и като част от база данни, създадена благодарение на Сакстън.
Срещите очи в очи обаче си оставаха непроменени и древни - само поданикът и кралят, на четири очи, потвърждавайки наново тази важна връзка и укрепвайки единството на расата.
Абалон беше създал и се грижеше за поддържането на тази нова система на водене на архиви и тя се оказваше незаменима. Ала обемът на запитванията непрекъснато се увеличаваше (само през последните три месеца броят им беше нараснал четирикратно) и той започваше да затъва в бумащина и организиране на програмата.
Всяко забавяне беше недопустимо - неуважение както спрямо Рог, така и спрямо просителите. Следователно ставаше все по-очевидно, че Абалон ще има нужда от помощ. Нямаше обаче представа къде да я намери. Проблемът беше с доверието. Нуждаеше се от някого, на когото би могъл да вярва безрезервно.
Работата бе там, че не знаеше откъде да започне с търсенето... особено при положение че всички хора, които познаваше, бяха аристократи, а глимерата бе не само източникът на заговора, който едва не бе свалил Рот от престола, но и бяха лишени от цялото си политическо влияние. Безумие би било да предположи, че недоволните сред тях се бяха изпарили като по чуло. И именно това бе една от причините появата на Троу на прага му тази сутрин да го обезпокои толкова.
Абалон си заповяда да се съсредоточи и разпечата списъка със срещите за тази вечер, след което отиде в импровизираната тронна зала, за да се увери, че всичко е както трябва. Така беше. Мястото, което някога бе служило за трапезария, сега бе превърнато в^тая за аудиенции... ала напълно в стила на краля, всичко беше съвсем семпло. Никакви златни престоли и хермелинови наметки, никакви завеси от тежко кадифе и пищни килими. Само няколко кресла, наредени едно срещу друго пред камината, вжоятб през есента и зимата бумтеше весел огън, а през пролетта и лятото имаше свежи цветя от градината.
Цепениците вече бяха подредени в огнището и той се приближи, за да ги запали.
Истинският трон, онзи, на който бе седял бащата на Рог, както и неговият баща преди това, се намираше в имението на Братството. Или поне така бе чувал. Абалон никога не бе стъпвал в тайното имение и не проявяваше никакъв интерес към местоположението му, нито имаше желание да го посети.
Съществуваше информация, която бе твърда опасна за онзи, който я научи.
Което бе единствената причина да не изрита братовчед си на улицата посред бял ден, след като не бе успял да се свърже с краля. Защото дори и Троу да го надвиеше, нямаше да научи нищо съществено от него, нищо, което би могло да навреди на Рот или на Братството. Това място се охраняваше от братята винаги когато Рот идваше тук, а Вишъс беше настоял да монтират бронирани стъкла, противопожарна изолация, метална мрежа около трапезарията и кухнята, както и други охранителни мерки, за които Абалон не знаеше. Сега тази къща бе по-сигурна и от Форт Нокс5.
Тук нямаше защо да се бои от шайката копелета. Нито от Обществото на лесърите.
Освен това Троу просто се беше оттеглил в една стая за гости и бе заспал, сякаш се възстановяваше от сериозна рана, без да създаде повече неприятности от който и да било друг гостенин.
И все пак.
Минутите течаха, Абалон крачеше из стаята...
- Добре ли си?
Абалон се обърна толкова рязко, че скъпите му мокасини изскърцаха върху полирания под.
- Господарю...!
Незнайно как, Рот бе успял да влезе не само в къщата, но и в стаята, без да се чуе нито звук... и не за първи път Абалон бе изпълнен от страхопочитание. Кралят беше висок над два метра и толкова мускулест, че воинската му природа бе физическо присъствие, от което на човек му идваше да закрие главата си с ръце и да се предаде, само и само да се махне от пътя му. С черната си коса, която се спускаше чак до хълбоците, и тъмните очила, които криеха слепите му очи от всички, освен от възлюбената му кралица, той бе едновременно аристократично красив и брутално властен. И разбира се, да не забравяме и външните признаци на високопоставеното му положение: черният диамантен пръстен на ръката, с която държеше кинжала, и татуировките, които се спускаха от вътрешната страна на ръцете му, описвайки родословието му.