Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
Не беше сигурна какво го беше издало. Ала инстинктът й не лъжеше и никога не грешеше.
- Добре ли си? - попита го тя.
- А ти?
Лейла сложи ръка на корема си.
- Добре съм.
- Какво стана снощи? Защо не дойде?
Образът на Куин, кръстосващ билярдната, докато тя и Блей седяха на дивана, изникна в ума й. А после си представи тях тримата в стаята за прегледи, застанали до Селена, докато лошите новини валяха една след друга.
- Имаше спешен случай в семейството - каза тя. - Всъщност - два.
- Какви?
- Нищо, което да те засяга.
- Малко са нещата, свързани с теб, които не ме засягат.
Лейла вдигна поглед към дървото, под което сядаха обикновено, и усети, че я побиват тръпки.
- Аз...
- Студено ти е. Да влезем в колата ти.
Както обикновено, той пое контрола - отвори вратата й и отстъпи встрани в безмълвна заповед. За миг Лейла се поколеба. Въпреки благородния порив да опази краля и Братството в безопасност, с цялото си същество знаеше, че никой никога няма да одобри тези срещи, думите, времето, прекарано със заклетия враг нд брадята.
Онзи, който бе планирал гибелта на Рот не веднъж, а два пъти.
Да седи с Кор в колата, която Куин й беше купил, подтикван от добротата си, оскверняваше всички връзки, на които държеше най-много.
Ала нали защитаваше онези, които обичаше, напомни си тя.
- Влез - каза Кор.
И тя се подчини.
Кор затвори вратата и заобиколи колата. Докато почукваше на прозореца, а тя отключваше вратата, Лейла неволно си помисли за невярната митология за вампирите, която хората си бяха създали, в която уж неживите трябваше да бъдат поканени да влязат, преди да могат да прекрачат нечий праг.
Толкова далеч от истината.
Едрото тяло на Кор сякаш изпълни цялата кола, когато се настани на седалката, прекалено голяма за нея, дори сега, когато беше бременна. Лейла си пое дъх, за да се успокои, ненавиждайки това, че харесва начина, по който той миришеше... ала наистина беше така. Всъщност той винаги се стараеше да бъде чист, когато се срещат, а кожата му миришеше на одеколон, който Лейла отчаяно искаше да намира противен.
Много по-лесно й беше да преглътне всичко това, ако се съсредоточеше върху факта, че е принудена да търпи този контакт, това съприкосновение, тази близост. Защото да бъде тук с него по собствено желание...
Господи, какво й ставаше днес!
- Карай - каза той. - Моля те.
- Какво? - Сърцето й задумка в гърдите. - Защо...
- Тук вече не е безопасно. Трябва да се срещаме на друго място.
- Защо? - Припомнила си изведнъж колко малко го познава и му вярва, тя съвсем ясно почувства колко откъснати бяха в този момент. - Какво се е променило?
Той я погледна.
- Моля те. В името на твоята безопасност. Аз никога няма да те нараня... трябва да го знаеш... и затова ти повтарям, че тук вече не е безопасно за нас.
Лейла задържа погледа му в продължение на един дълъг миг.
- Къде ще отидем?
- Погрижих се да осигуря друго място. Карай на запад. Моля те.
Когато тя не помръдна, той сложи ръка върху нейната и я стисна.
- Тук не е безопасно.
Отдръпна ръка, без да откъсва очи от нейните. Миг по-късно Лейла се видя сякаш от много далеч как посяга и натиска копчето на стартера.
- Добре.
Когато мина на скорост, в колата се разнесе тихо пиукане.
- Предпазният колан - обясни. - Трябва да си го сложиш.
Той се подчини, без да каже нищо, опъвайки колана до краен предел, за да обхване масивните му гърди, след което го закопча.
- Колко далеч? - попита Лейла, пронизана от нов пристъп на страх, от който сърцето й отново заби учестено.
- Десет мили. - Кор свали прозореца си съвсем малко и пое голяма глътка въздух, сякаш се опитваше да долови някаква миризма във въздуха. - Там ще сме на сигурно място.
- Отвличаш ли ме?
Той се сепна.
- Не. Както винаги, ти си свободна да идваш и да си отиваш.
- Добре.
Надяваше се, че казва истината. Молеше се да е така. Което говореше страшно много за смъртоносната игра, която беше подхванала.
Това трябва да спре, помисли си тя. Водеше се война с лесърите. Той беше изменил на нейния крал.
Бременността й напредваше.
Проблемът бе, че не знаеше как да разплете въжетата, които ги свързваха.
* * *
Рейдж беше последният от братята, материализирал се на моравата пред имение, което сякаш бе слязло от страниците на някое особено лъскаво списание. Докато оглеждаше внушителната постройка, в главата му отекна гласът на разказвача от стария сериал за „Ватман“: „Междувременно, обратно във великолепното имение „Уейн“.
Къщата в стил „Тюдор“ се издигаше в задната част на грижливо поддържани морави, сякаш бе прекалено добра, за да общува с когото и да било, освен с Белия дом; осветлението вътре беше запалено.ц я обгръщаше в мек жълт разкош, сякаш лампите до една имаха златни абажури. Един иконом тъкмо минаваше забързано пред редицата прозорци, облечен с официална униформа, достойна за самия Фриц.