Сенките

Освен ако не беше... неръждаема стомана. Единственото, през което дампцрите, дори да бяха сенки, не можеха да се дематериализират.

Той погледна през мраморната стая към банята. Дори когато беше във ваната, когато тялото му беше ритуално почиствано... те го държаха окичен със сапфири и диаманти -ленти, инкрустирани с тях, обгръщаха шията и раменете, китките и глезените му, преди да влезе във водата. А щом излезете от нея, начаса му надяваха ризницата от скъпоценни камъни.

Той затвори очи. Защо не се беше сетил за това по-рано?

Беше му отнело още две нощи, две зазорявания и две смрачавания, преди да си изготви план. Разписанието на храненията, къпанията, упражненията и обучението му никога не беше еднакво, сякаш нарочно искаха да избегнат каквато и да било рутина, движенията на Ай Ем също бяха непредсказуеми - тъй като не беше Помазаният, той разполагаше с известна свобода, позволено му беше да излиза из двореца за упражнения или хранене... макар че дори това не беше твърдо установено.

Докато обмисляше всичко това, Трез много внимаваше по никакъв начин да не промени изражението, отношението, навиците си, ала през цялото време мозъкът му създаваше и претегляше различни теории, търсейки възможни усложнения и провали.

Беше очаквал да се забави дори още повече, но моментът беше настъпил неочаквано благодарение на един изпуснат метален поднос. Една прислужница се беше подхлъзнала на прясно излъскания мраморен под и навсякъде се бяха разхвърчали храна, чинии и прибори. Ай Ем, услужлив както винаги, бе предложил да й помогне да изчисти и двамата бяха излезли, за да вземат почистващи материали от килерите в коридора.