Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

завъртайки между пръстите си втвърденото зърно, твърде нежно. Първокласно

дразнене. Ако станеше още по-нежен, тя щеше да свърши. Тя простена и усети

напрежението във върховете на пръстите му. И той се чувстваше по същия начин.

Трябваше да облече комплект от потниче и бикини, за да може той да плъзне ръка

отдолу, но не. Мислеше си, че ще бъде умна и ще си играе с него. Ха!

Сега ръката му леко се плъзгаше по корема й, бавно, по-бавно, приближавайки се

към центъра й, само като я докоснеше през панталонките и щеше да разбере, че бе

толкова влажна от желание.

Когато той най-накрая докосна онова местенце, спря и се заигра с нея, галейки я

само с един пръст, едва доловимо трепване срещу долните й устни. Тя бе твърде

стегната от пустите панталонки, за да се отвори за него. Повече от всичко друго, тя

копнееше за копринения допир от кожата на Пакстън срещу нейната. Никога не бе била

по-раздразнена или по-възбудена в живота си. Щеше да умре от бавното изгаряне.

С едва доловимо докосване, той я отвеждаше по-високо, отколкото някога си бе

мислела, че може да достигне, без да свърши. Бавно издигане като никога преди.

Дразнене до смърт и точно когато оргазмът й изглеждаше неизбежен, когато нито дума

не бе изречена между тях, тя се обърна към него, погледна го в очите, открити и

гладни, и видя, че дължи пениса си с другата си ръка.

Да го наблюдава как свършва я накара да го последва. Никога преди не бе била

толкова възбудена, доведена толкова високо или да постигне такова удовлетворение…

без да докосне партньора си.

Хармъни лежеше изтощена, Пакстън обгърна с ръка пулсиращия й център,

обирайки заслугите за оргазма й така, както и за своя.

Засрамени, възбудени, погледите им се срещнаха и сляха, даваха обещания,

ставаха сънливи, казваха “лека нощ”.

Преситена, изтощена, Хармъни затвори очи.

- След като си почина за минутка – обеща Пакстън. – Ще направя това с езика си.