Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

- Ооо, още не съм виждала трапезарията.

- Няма да я видиш утре сутринта. Ясно?

- Тогава защо трябва да нося рокля?

- За всеки случай.

Пакстън стана и кръстоса ръце, за да хване подгъва на блузата си, но

Джинджъртайгър се върна на рамото му наносекунда преди да я вдигне. С рев,

пленената котка се претърколи през главата на Пакстън и надолу по лицето му.

- Ауч! Син на… – Пакстън улови с една ръка борещата с ризата му котка и

докосна блузата си с пръст. – Кръв. Страхотно. Изподраното лице трябва да впечатли

банкерите. Всички вещици ли имат камикадзе котки? – попита Пакстън. – Или си

омагьосала твоите специално заради мен?

Джинджъртайгър изскочи от деколтето на блузата му и скочи в ръцете й.

Хармъни гушна треперещото си коте, което беше сложило лапи около врата й.

- Горкото бебче. Трепериш. Гадният мъж изплаши ли те?

Пакстън завъртя очи, смачка блузата си на топка и я метна към празното походно

легло в далечния край на стаята.

- Това Гилда ли го направи?

Хармъни продължи да гушка котето си.

- Аз го направих.

- Искаш да спя там?

Тя вдигна поглед към него.

- Страх ме е?

Пакстън поклати глава.

- Не се връзвам. Това е нова форма на мъчение, както кламерите във формата на

пениси – каза той, клатейки глава. – Защо? Защо пред приятелите ми?

- По-добре, отколкото пред банкерите, нали?

- Вярно. – Той тръгна към банята.

- Вземи си душ – извика тя, когато той затвори вратата.

Той надникна.

- Я пак?

- Ако си изиграеш картите правилно.

- Капан – каза той, затваряйки вратата. Зад нея, гласът му звучеше като

мърмореща бъркотия от мрънкане и дуднене, но пусна душа.

Хармъни се преоблече в пижамата си на русалка – спортен сутиен и три четвърти

панталони – и грабна чантичката си с парти джунджурии.

Пакстън излезе с разкопчани дънки, подсушавайки с хавлия гъстата си, черна,

чуплива коса и я хвана да рови из бонбоните си за “отпускане на жребеца”.

- Какво, по дяволите? – Той вдигна пакетче дъвки “Диклит”, поклати глава и ги

метна обратно в кутията. – Ще бъда жертван на олтара на спонтанността, нали?

- Каза да дам най-доброто от себе си.

- Казах, че може да се опиташ да ме накараш да се отпусна. Не знаех, че оставям

здравия си разум като залог. Кой да знае, че ще прибегнеш до тактики за мъчения? –

Той ровеше из чантата й, преди да успее да го спре, и се спря на един от делфините й. –

Леле.

- Дай ми това.

Той го задържа далеч от нея и грабна дръжките на чантата с другата си ръка.

- Пакстън!

Той пусна чантата на леглото.

- Какво си имаме тук?

Хармъни вдигна котката пред лицето си, а Пакстън се подсмихна. Но понеже

искаше да го види да се смее, тя свали Джинджъртайгър в скута си.

- Това без съмнение бие колекцията от делфини на Гюси. – Пакстън размърда

вежди. – Работи на батерии, нали? Имаш скрити дълбини, Картрайт. Да видим. Какво

си имаме тук? И не казвай “вибратори”. Това и сам го разбрах.