Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
Спиритуалистът.
Ейдън надигна глава, но Кинг мислеше, че сериозният им приятел се справя и сам
с положението.
Морган сви рамене.
- Колкото и да сте заблудена, госпожице Картрайт, се чувствам примирен с опита
ви.
- Хармъни има този ефект върху хората… и призраците – каза Кинг.
- И добре забелязва недостатъците им, мисля. – Ейдън я изяждаше с поглед,
проклет да бе.
- Между другото, Хармъни, винаги го наричаме Морган Клетникът – каза Ейдън.
- Става. Хей, да предполагам ли, че вие двамата не обмисляте опит да придумате
Бастуна да запази замъка?
Морган потупа скиците върху масата.
- Твърде късно. Вече прие оферта, а часовникът тиктака за довършването или ще я
загуби. Затова сме тук.
- Внимавай, Кинг! – извика Хармъни, хвърляйки се към него, така че и двамата
полетяха и се приземиха върху раненото му дупе, когато една греда от тавана се залюля
и проби стената, където беше стоял той. – Син на морска вещица!
Ейдън и Морган уловиха гредата за да я задържат и да й попречат да се залюлее
наобратно като махало.
Хармъни стана и се надвеси над перилото.
- Всички ли са добре там долу?
- Да – каза Кърт. – Лебедката се счупи. Всички ли са добре там горе?
- Добре сме – каза тя.
Кинг се надигна и се опита да игнорира пулсиращото си дупе.
- Не знам защо – каза Морган. – Но всички инциденти на това място се случват
около теб, Кинг.
- Така ли? – попита Хармъни. – Това е странно… или пък не.
Ейдън докосна ръката й.
- Защо да не е странно?
- Няма да искате да го чуете, но теорията ми е, че Гюси – вещерската
предшественичка на Бастуна, която обитава това място – не иска замъка да отива извън
семейството.
Това затвори устата на приятелите му. Кинг й отправи поглед, който се надяваше,
че крещи “Вън!” и тя разбра съобщението.
- Беше ми приятно да се запозная и с двама ви – каза тя. – Ще ви оставя за
съвещанието ви.
Тя се опита да отмъкне куфарчето му, но Кинг улови ръката й, спирайки я насред
крачката й, и й направи жест с ръка да му го върне.
- Това ми трябва.
- О, разбира се – каза тя, подавайки му го обратно. – Е, радвам се, че Ейдън и
Морган имат добро чувство за хумор. Трябва да обмислиш и ти да развиеш такова в
близките две минути. – Тя се обърна към приятелите му. – Трябва да знаете, че Бастуна
ме предизвика да се опитам да го размекна. Чао. – Тя им махна. – Отивам да накарам
въображаемия призрак да пази тишина.
- Хармъни – извика след нея Ейдън. – Би ли вечеряла с мен някой път?
Кинг гледаше как погледът на нахалницата литва от бившия му приятел към него
и обратно.
- С удоволствие – каза тя. – Благодаря ти, Ейдън. – И след това, тя изчезна.
Кинг предположи, че пулсът му се ускори заради почти преживения инцидент, а
не защото Хармъни се бе съгласила да излезе с Ейдън.
- Проклятие – каза Кинг, – забравих да й благодаря задето ми спаси живота. – Той
погледна Ейдън. – Няма значение. Ще й благодаря довечера… в леглото.
Хармъни възнамеряваше да се отплати на Пакстън задето сутринта я остави
разгорещена, влажна и копнееща. Тойможе и да си мислеше, че великата смяна на
кламерите беше достатъчна – макар все още да не бе чула мислите му по въпроса, – но
нямаше представа в какво се бе забъркал.
Беше постояла на площадката на балкона достатъчно дълго тази сутрин, за да чуе
смеха на приятелите му, когато Пакстън беше открил кламерите. Кой да предположи,
че нямаше да бъде сам, когато това се случи?
Така или иначе, Пакстън беше изхвърлил кламерите, но Ейдън му се бе накарал и
ги бе спасил, за да си ги запази за спомен. Това трябва да бе подлудило Пакстън. Беше
започнал да ревнува в минутата, в която Ейдън бе обвил ръка около нея. Тя се
наслаждаваше на това. Проблемът бе, че не беше виждала Пакстън цял ден, а не знаеше
наистина какви бяха чувствата му относно опитите й да го размекне. “Дразнеше ли
се?”, чудеше се тя, докато преместваше завивките му на походното легло до нейното.
Може би щеше да й прости, когато видеше къде ще да спи.
Петнадесет минути по-късно той се качи горе сякаш нямаше никакъв проблем и
седна до нея на леглото.
- Благодаря ти, че ме спаси от люлеещата се греда сутринта. Можеше да
пострадам сериозно. Съжалявам, че не ти благодарих на момента. Мисля, че бях в шок.
И позеленял от ревност, помисли си тя.
- Пак заповядай. Все пак съм тук, за да държа Гюси в правия път. Казах ти, че ще