Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

дъвчеш. – Той отиде да се скрие при дрешника и да използва четката си за коса, но

продължаваше да наднича в огледалото, за да види дали е приключила. – Ти си като…

сексуален канибал.

Хармъни се засмя.

- Това е спонтанността. Като се замисля, беше спонтанен, когато ми открадна

чантата с лакомствата. Не се ли радваш, че го направи? Не беше ли забавно?

Кинг промърмори под нос нещо за саморазрушително поведение.

Когато се обърна отново към нея, тя демонстративно извади ментова близалка, на

която облиза всеки детайл с голямо внимание, засмуквайки върха й и наслаждавайки се

неимоверно на действието. Пое я дълбоко в устата си и я извади бавно, а докато го

правеше, Пакстън се напрегна и започна да разтваря ципа си малко по малко.

Като сърна срещу фарове, той стоеше и я гледаше, запленен, докато тя показно и

сладко се наслаждаваше на лакомството.

Но замисълът й се обърна срещу нея. Сгорещяваше се, докато той се втвърдяваше.

Това да не го чука я преебаваше и то не в добрия смисъл. Тя остави близалката, отвори

пакетче с мини желирани пениси и отхапа няколко през половината, за да се успокои.

Когато приключи, тя смачка опаковката и я хвърли в другия край на стаята. После

стана, отметна завивките, мушна се в леглото и изгаси лампата.

Пакстън не беше помръднал.

- Лека – каза тя, обръщайки се настрани.

Отне цяла минута, ако не и две, преди той да отиде до походното си легло, събу

дънките си и легна… гол… върху завивките… долната му глава сочеше към небето…

сякаш молеше за освобождение.

Прииска й се да си беше държала очите затворени, само дето не би пропуснала

тази гледка за нищо на света. Заляха я топлина, възхищение и още нещо – интерес и

загриженост към точно този мъж. Никога не беше виждала нещо или някой толкова

красив в живота си. Можеше да боготвори тялото му с часове. Можеше да го изяде с

лъжичка. Дори нямаше да й трябва шоколадов сироп. Бастуна МакЗдравеняк

изглеждаше вкусен и изцяло натурален.

Смразяващи вещерски топки, не можеше да хлътва по мърморещата, командваща,

тесногръда, ленива пантера. Нали?

Хармъни се претърколи по гръб, изрита завивките си и се заслуша във вълните,

разбиващи се в брега, докато соления бриз се носеше през отворения прозорец, за да

охлади трескавата й кожа, но не беше достатъчно.

Само Пакстън можеше да я охлади толкова, че да бъде доволна.

Той помръдна, а тя едва не свърши, толкова бе фокусирана върху фантазията.

Той се завъртя на една страна, но тя не знаеше на коя, защото отказваше да

погледне и да застане лице в лице с него.

Когато той постави нежно ръка върху корема й, над пижамата, стомахът й

подскочи, сякаш никога преди не бе докосвана от мъж, макар че за да бъдем честни,

никой като него не се бе оказвал на пътя й. Тя усети топлината на пръстите му срещу