Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

наши дни може да устои на замък с подвижен мост? Градинските алеи и пътеките са

дело на природата. Има дори вещерска градина зад кухнята, ако можете да повярвате.

А кой не би искал да отседне в хотел с един-два призрака, особено с призрака

на вещицатолкова близо до Салем? – Хармъни се обърна към него. – Разказа им за

Гюси, нали?

- Ъ, не – каза Кинг, готов да я удуши.

- Съжалявам, господа – каза тя. – Господин Пакстън пазеше най-хубавото за

накрая, а аз развалих изненадата.

Банкерите точеха лиги, а Кинг бе в шок.

Джинджъртайгър се приземи на рамото му и го облиза по ухото. Котенцето

тежеше по-малко от побърканата си майка, така че внезапната й тежест не го стресна, а

точно сега да бъде оценен, макар и от коте, беше хубаво.

Карамело и Уорлок се свиха в скута на Хармъни, а Тайгърстар застана наблизо, с

извит гръб, съскайки към тавана.

- Освен това мислехме, че обиколки с лодка биха допринесли за ваканционната

атмосфера на острова – каза Хармъни. – Плюс това, частни апартаменти могат да бъдат

построени във фара и мелницата, но, разбира се, това зависи от купувача. Всички

големи хотелски вериги…

Тайгърстар отстъпи и изсъска по-силно, танцувайки внимателно наоколо.

Идеите на Хармъни бяха брилянтни и находчиви, а банкерите си мислеха същото.

- Това не е плесенясал стар замък – каза тя. – Има потенциала да стане огромно,

изкарващо пари начинание. В края на краищата, това е частен остров до една от най-

известните исторически забележителности в света.

Банкерите обсъждаха сделката, но Хармъни се изсмя на интереса, който

проявяваха и се опита да го снижи!

Нещо започна да бучи и докато бученето ставаше все по-силно, Тайгърстар

танцуваше и съскаше, а полюлеят започна да се тресе.

Кинг се паникьоса и Хармъни поведе банкерите, всеки под ръка, за да ги

ескортира от стаята, но преди да ги изведе, полюлеят падна и се приземи в краката му.

- Абра-полюлябра! – каза Хармъни, шегувайки се, но банкерите така или иначе

сложиха край на заема.

Няколко минути по-късно на дока – след като банкерите се съгласиха да

преразгледат бъдещото финансиране на реставрацията на замъка, – той и Хармъни им

помахаха за довиждане.

- Съжалявам. Опитах се да ги изкарам по-бързо от там. Знаех, че Гюси ще те

накара да си платиш за това, че се опитваш да вземеш заем, за да довършиш и

продадеш мястото. Не исках да видят как покривът или стените се разпадат.

- Изненада – каза Кинг. – Вместо това видяха полюлея да пада.

- Съжалявам, че не си получи заема. Какво става сега?

Той го обмисли за минута.

- Кандидатствам в друга банка или опитвам да продам, без да реставрирам

мястото.

- Или да реставрираш малко по малко с твои пари и в твои срокове.

Той изви вежда.

- Не съм мъж, който обича да чака, но съжалявам, че се усъмних в онова, което