Човекът от остров Луис
- Автор: Мэй Питер
- Серия: Остров ЛУИС #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Човекът от остров Луис». Краткое содержание книги:
– Божичко, Пади, много е бърз!
А Питър само подвикваше:
– Давай, Джони, давай!
Докато стигна Къркбрей Хаус и се прехвърля през парапета, вече знаех, че съм победил Патрик. Той също го знаеше и с нарастващо безпокойство очакваше приближаващите Дани и Катрин. Брат му бе прехапал устни, докато Катрин се разливаше в широка усмивка.
– Две минути и пет секунди – прошепна едва чуто Дани.
Мен не ме беше грижа за резултата. Бях отстоял своето и ако Патрик Кели държеше на думата си, то тайната на Питър бе в безопасност. Поне засега.
– Да кажем, че сме равни – предложих великодушно.
Патрик обаче мрачно поклати глава.
– Не. По-бавният трябва да мине отново. Такава беше уговорката.
– Вече няма значение – казах.
– За мен има – стисна упорито челюсти той и се упъти към парапета.
– Хайде, Пади, да си вървим у дома – рече Там.
– Просто пуснете шибания хронометър, става ли?
Дани ме погледна, сякаш очакваше да се намеся, но аз свих рамене. Нямаше какво повече да сторя.
– Старт! – извика Катрин и натисна бутона. Патрик тръгна, прилагайки този път моята техника, но още от самото начало личеше, че не му спори, защото обувките му явно се пързаляха повече от моите. Преди да стигне втората арка, на няколко пъти спря, като се бореше да запази равновесие. Там, Питър и аз тичахме покрай него и на всеки няколко крачки подскачахме, за да виждаме по-добре.
Забелязах, че по челото му са избили капки пот, проблясващи в сумрака, а луничките изпъкваха като тъмни точки върху пребледнялото му лице. В очите му прозираше страх, потискан от собствената му гордост и упорство. От нуждата да се докаже не само пред нас, но и пред себе си. По едно време залитна и ръката му сграбчи празния въздух. Целият изстинах от страх, че ще падне, но той в последния момент успя да се улови за парапета.
Бяхме стигнали почти до половината, когато откъм отсрещния край се разнесе гласът на Дани:
– Полиция!
Почти в същото време до ушите ни долетя звук на приближаващ автомобил. Катрин и Дани бързо се снишиха в сянката на Къркбрей Хаус, но ние останалите бяхме насред моста, без да разполагаме с каквото и да било прикритие.
– Клякай долу! – просъсках на Питър, като го дръпнах в основата на парапета. Там също се прислони до нас. Можехме само да се надяваме, че черната патрулна кола ще подмине, без да ни забележи. За секунда изглеждаше, че лъчите на фаровете ѝ просто ще се плъзнат покрай нас, и аз усетих как ме залива вълна от облекчение. Но после изскърцаха спирачки, гумите приплъзнаха по замръзналия асфалт. – По дяволите!
– Бягайте! – извика Там.
Но нямаше нужда да ме подканва, защото аз си плюх на петите още в мига, в който колата с вой даде на заден ход. Но едва бях изминал десетина метра, преди да си дам сметка, че Питър не е до мен.
– Какво прави той? – сграбчи ме Там за лакътя.
Обърнахме се и видяхме брат ми проснат върху парапета. С лявата ръка се бе хванал за един от шиповете, а дясната му бе протегната към Патрик Кели, почти сякаш го беше бутнал. Той на свой ред размахваше ръце като вятърна мелница, в отчаян опит да възвърне равновесието си.
Но това бе изгубена кауза. Тишината на следващия момент ще остане запечатана завинаги в паметта ми. Патрик пропадна в мрака без писък, без вик, без да издаде нито звук. Просто се стопи в бездънните сенки под моста. Всяка фибра от мен искаше да повярва, че по някакъв начин ще оцелее. Но разсъдъкът ми говореше, че е невъзможно.
– Мамка му! – усетих върху лицето си дъха на Там. – Той го събори!
– Не! – знаех как изглеждаше отстрани, но знаех също, че Питър никога не би сторил нещо подобно.
Двама униформени полицаи вече бяха изскочили от патрулката и тичаха по моста към нас. Хвърлих се назад, сграбчих брат си и почти го повлякох към останалите, чакащи в южния му край. От гърлото му се носеше жално хленчене, а лицето му бе лъскаво и мокро от сълзи.
– Той извика за помощ – заекна, гълтайки въздух на пресекулки. – Опитах се да го хвана, Джони, честна дума!
– Ей, вие, стойте! – извика единият от полицаите. – Какво правите там на моста?
Това бе сигнал за всички ни да се пръснем като пилци. Не знам къде са отишли братята Кели, но аз, Питър и Катрин се впуснахме слепешката покрай Къркбрей Хаус и надолу по хълма, като се препъвахме и пързаляхме по паважа, без да смеем да погледнем назад. Мракът на нощта, подпомогнат от сенките на сградите и дърветата, бързо ни погълна и ние, без да обелим и дума помежду си, продължихме по отсрещния склон на падината по посока на Дийн.