Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Когато похвалих на доктор Ригелини майка М. Е., която беше извънредно хубава, той ми прошепна, че бих могъл да я имам за пари, ако съм любопитен. Исканата цена беше сто цехини за нея и десет за посредника. Той ме увери, че Мърей я е имал и може да я има, когато поиска. Когато видя, че съм изненадан каза, че във Венеция изобщо няма калугерка, която да не може да се притежава с пари, ако човек знае как да постъпи.
— Мърей има смелостта да похарчи петстотин цехини, за да има една изключително красива калугерка от Мурано. Тогава тя се издържаше от френския посланик.
Макар че страстта ми към М.М. беше поугаснала, все пак почувствувах сърцето си стиснато като от желязна ръка. С голямо усилие на волята издържах да изглеждам равнодушен. Въпреки това не се усъмних нито за момент. Бях убеден, че се касае за отвратителна клевета. Но въпросът ме засягаше твърде отблизо, за да не положа всички усилия да го изясня.
Затова отговорих на Ригелини с най-спокоен вид, че е твърде възможно да може да се притежава тази или онази калугерка срещу пари. Но това се случва рядко, тъй като излизането из манастира е много трудно.
— А що се отнася до известната с основание поради своята красота калугерка М.М. от манастира в Мурано, то не само не вярвам, че Мърей някога я е имал, но съм убеден, че тя никога не е била издържана от господин Де Берни. Ако френският посланик я е познавал, то той се е срещал с нея само при решетката за разговори, а какво може да се направи там, наистина не зная.
Ригелини беше умен и почтен човек. Отговори ми с хладен тон, че английският посланик е честен човек, а той е чул това от самия него.
— Ако Мърей не беше ми поверил работата при условие да я пазя в тайна, то бих го помолил сам да потвърди. Ще ви бъда задължен, ако той не узнае никога, че съм говорил с вас за това.
— Можете да разчитате на мълчанието ми.
Същата вечер се храних с Ригелини в дома на Мърей. Историята ми тежеше на сърцето и понеже имах пред себе си двамата души, от които можех да получа желаните осветления, започнах да хваля въодушевено хубавата М. Е., която съм видял в девическия манастир.
Посланикът подзе веднага темата и каза:
— Между нас казано — вие бихте могли да си набавите насладата от нейните прелести, ако искате да пожертвувате известна сума, която, впрочем, не е много висока, но човек трябва да е посветен.
— Вероятно са ви разказали нещо?
— Не, доставиха ми се доказателства и работата беше по-малко трудна, отколкото мислите.
— Ако са ви доставени доказателствата, то ви правя комплимент и не се съмнявам повече. Завиждам на щастието ви, тъй като не вярвам, че във венецианските манастири би се намерила втора такава съвършена красота.
— Лъжете се. Майка М.М. от манастира при Мурано е положително по-хубава.
— Чух да се говори за нея и веднаж я видях, но вярвам, че е невъзможно да се притежава с пари.
— А аз вярвам, че да! — каза той с усмивка. — А когато вярвам в нещо, то е сигурно.
— Вие ме изненадвате. Въпреки това, бих се хванал на бас, че са ви излъгали.
— Ще загубите баса. Вие сте я видели наистина само веднъж, но бихте ли я познали отново по портрета й?
— Разбира се! Нейното лице ми направи силно впечатление.
— Почакайте!
Той стана, излезе и се върна след минута с една кутия, в която се намираха осем или десет миниатюрни портрета. Всичките бяха бюстове с еднаква изработка: разплетени коси и разголени гърди.
— Това са все забележителни хубавици — казах му аз, — безсъмнено опознали сте ги отблизо.
— Вярно, ако познаете някоя от тях, ще пазите тайна.
— Разбира се. Тези три познавам. Тази прилича на М.М., но признайте, че може би са ви излъгали, било когато сте я имали само в манастира или когато лично сте я взели, защото има жени, които си приличат.
— Та как може да са ме излъгали? Притежавах я тук, в моето казино, в нейното монашеско облекло и прекарах цяла нощ с нея. Предадох й лично една кесия, съдържаща петстотин цехини. Доблестният сводник получи петдесет.
— Мисля, че след като сте я видели тук, вие сте я посещавали в стаята за разговори.
— Не, никога. Тя се опасяваше, да не би да узнае нейният официален любовник. Както ви е добре известно, това беше френският посланик.
— Но тя го приемаше само при решетката за разговори.
— Тя отиваше при него в светско облекло толкова често, колкото той желаеше. Това зная от същия човек, който ми я доведе.