Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Кет от Каналите познаваше тези улички и грозното момиче ги помнеше. Свърна наляво, метна се през нисък зид, прескочи един тесен канал и се шмугна през незаключена врата в някакъв прашен склад. Всички звуци от гонитбата вече бяха заглъхнали, но беше по-добре да е сигурна. Присви се зад някакви кошове и зачака. Чака около час, после реши, че е безопасно да си тръгне, изкатери се по задната стена на сградата и продължи по покривите почти до Канала на героите. Корабовладелецът вече трябваше да е събрал монетите си, да си е взел тояжката и да е изкуцукал до дюкяна за супа. Може би пиеше горещ бульон и се оплакваше на стария мъж от грозното момиченце, което се опитало да му открадне кесията.
Милият човек я чакаше в Къщата на Черното и Бялото, седнал на ръба на храмовия басейн. Грозното момиче седна до него и сложи една монета между двамата. Беше златна, с дракон от едната страна и крал от другата.
— Златният дракон на Вестерос — каза милият човек. — И как се сдоби с това? Ние не сме крадци.
— Не беше кражба. Взех една от неговите, но му оставих една от нашите.
Милият човек разбра.
— А с тази монета и другите в кесията си той плати на един определен човек. Скоро след това сърцето на въпросния човек спря. Така ли стана? Много тъжно. — Жрецът взе монетата с два пръста и я хвърли в басейна. — Имаш много и много да учиш, но може би не си безнадеждна.
Тази нощ ѝ върнаха лицето на Аря Старк.
Донесоха ѝ също така и халат, мек дебел халат на послушница, черен от едната страна и бял от другата.
— Носи това, когато си тук — каза жрецът, — но знай, че няма да ти трябва много засега. Утре ще отидеш при Изембаро, за да започнеш първото си чирачество. Вземи си каквито искаш дрехи от подземията. Градската стража търси едно грозно момиче, което често ходи на Пурпурния пристан, тъй че ще е добре да имаш и ново лице. — Хвана я за брадичката, завъртя главата ѝ, огледа я и кимна. — Хубаво този път, мисля. Хубаво като твоето. Коя си ти, дете?
— Никоя — отвърна тя.
Церсей
През последната нощ в затвора кралицата не можа да спи. Щом се унесеше, главата ѝ се изпълваше с мрачни предчувствия и кошмарни видения. „Ще имам охрана — казваше си. — Ще ме пазят от тълпите. Никой няма да може да ме докосне.“ Това поне Върховният врабец ѝ бе обещал.
И все пак я беше страх. В деня, в който Мирцела отплава за Дорн, деня на хлебните бунтове, златни плащове бяха поставени по целия маршрут на процесията, но тълпата беше пробила редиците им, бе разкъсала на парчета стария дебел Върховен септон и бе изнасилила петдесет пъти Лолис Стоукуорт. А щом онова бледо меко и тъпо същество можеше да възбуди животните напълно облечено, колко повече похот можеше да пробуди една кралица?
Церсей крачеше в килията си неспокойно като лъвовете в клетката в подземията на Скалата на Кастърли, когато бе момиче. Двамата с Джайм дръзваха понякога да се качат до клетката им, веднъж тя дори се осмели да пъхне ръката си между две пречки и да пипне един от големите жълтеникавокафяви зверове. Беше по-храбра от брат си. Лъвът извърна глава и се взря в нея с огромните си златни очи. А след това облиза пръстите ѝ. Езикът му беше грапав като пила, но въпреки това тя не издърпа ръката си. Джайм я хвана за раменете и я дръпна рязко от клетката.
— Твой ред е — каза му тя после. — Скубни го за гривата, ако смееш.
„Така и не го направи. Аз трябваше да имам меч, не той.“
Крачеше боса и трепереща, с тънко одеяло, загърнато около раменете. Идващият ден я безпокоеше. До вечерта всичко щеше да е свършило. „Малка разходка и ще съм си у дома, ще съм се върнала при Томен, в покоите си в Стегата на Мегор.“ Чичо ѝ бе казал, че това е единственият начин да се спаси. Беше ли обаче? Не можеше да се довери на чичо си повече, отколкото вярваше на Върховния септон. „Все още мога да откажа. Все още мога да настоявам за невинността си и да рискувам всичко на съд.“
Но не смееше да се остави на Вярата да я съди, както бе решила Марджери Тирел. Това можеше и да свърши работа на малката розичка, но Церсей нямаше много приятели между септите и врабците около този нов Върховен септон. Единствената ѝ надежда беше съд чрез двубой, а за това на всяка цена ѝ трябваше поборник.
„Ако Джайм не беше загубил ръката си…“
Но този път не водеше доникъде. Дясната ръка на Джайм я нямаше, както и него самия, изчезнал с онази Бриен някъде из Речните земи. Кралицата трябваше да си намери друг защитник, иначе днешното изпитание щеше да се окаже най-малката ѝ грижа. Враговете ѝ я обвиняваха в измяна. Трябваше да стигне до Томен на всяка цена. „Той ме обича. Няма да откаже на собствената си майка. Джоф беше упорит и непредсказуем, но Томен е добро малко момче, добър малък крал. Ще направи каквото му се каже.“ Ако останеше тук, беше обречена, а единственият начин да се върне в Червената цитадела беше пеш. Върховният врабец бе непреклонен, а сир Кеван бе отказал да му се възпротиви.