Танц с дракони

— Нещо като бас ли е това?

— Един вид. Бас, който всеки капитан се надява да загуби.

— Да, но ако спечелят…

— … губят корабите си, често и живота си. Моретата са опасни, а най-много през есента. Несъмнено не един капитан, потънал в буря, е получил малка утеха от застраховката, която е платил в Браавос, в смисъл, че вдовицата и децата му няма да живеят в нужда. — Тъжна усмивка пробяга по устните му. — Но едно е да подпишеш такава застраховка, а съвсем друго е да се възползваш от нея.

Кет разбра. „Сигурно го мразят. И някой от тях е дошъл в Къщата на Черното и Бялото и се е помолил богът да го вземе.“ Зачуди се на глас кой е бил, но милият човек не пожела да ѝ каже.

— Не е твоя работа да ровиш в такива неща. Коя си ти?

— Никоя.

— Никоя не задава въпроси. — Хвана ръцете ѝ. — Ако не можеш да направиш това, трябва само да кажеш. Нищо срамно няма в това. Някои са създадени да служат на Многоликия бог, а някои не са. Кажи и ще те облекча от тази задача.

— Ще го направя. Казах и ще го направя.

Как обаче? Това беше по-трудното.

Той имаше охрана. Двама мъже, висок и слаб и нисък и дебел. Вървяха с него навсякъде, откакто напуснеше къщата си сутринта, докато се върнеше вечерта. Не допускаха никой да се доближи без разрешението на стареца. Веднъж един пиян за малко щеше да се блъсне в него, докато се връщаше вкъщи от дюкяна за супа, но високият мъж пристъпи между двамата, бутна го и го събори на земята. В дюкяна за супа ниският винаги опитваше лучения бульон преди стареца. Старецът изчакваше бульонът да изстине, преди да отпие, достатъчно, за да се увери, че телохранителят му не е пострадал.

— Страх го е — осъзна тя. — Или знае, че някой иска да го убие.

— Не знае — отвърна милият човек. — Но подозира.

— Телохранителите са с него дори когато ходи да пикае — каза тя. — Но той не ходи с тях, когато те пикаят. Високият е по-бързият. Ще изчакам, когато той отиде да пусне вода, влизам в дюкяна и намушквам стареца в окото.

— А другият телохранител?

— Той е бавен и глупав. Мога да убия и него.

— Да не си някой касапин на бойното поле, че да колиш всеки, който ти се изпречи на пътя?

— Не съм.

— Надявам се. Ти си слуга на Многоликия бог, а ние, които служим на Онзи с многото лица, даваме дара му само на белязаните и избраните.

Разбра. „Убий него. Убий само него.“

Отне ѝ още три дни наблюдение, докато измисли как, и още един ден упражнение с малкото ѝ ножче. Червения Рого я беше научил как да го използва, но не беше рязала кесия отпреди да ѝ вземат очите. Искаше да се увери, че още знае как. „Плавно и бързо, това е начинът, никакво суетене“, каза си, докато го плъзгаше от ръкава в ръката си отново и отново. След като остана доволна, го наточи, докато не заблестя сребристобяло на светлината на свещта. Другата част беше по-сложна, но бездомничето щеше да ѝ помогне.

— Утре ще му дам дара — заяви тя, докато закусваше.

— Онзи с многото лица ще е доволен. — Милият човек стана. — Котката на Каналите е позната на мнозина. Ако я видят, че е направила това, може да навлече беда на Бруско и дъщерите му. Време е да получиш друго лице.