Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Нямаше защо да бърза, тъй че реши да тръгне по дългия път покрай Пурпурен пристан. Мина по моста към Острова на боговете. Кет от Каналите беше продавала стриди и миди между храмовете тук, когато на дъщерята на Бруско, Талея, ѝ потичаше лунната кръв и трябваше да остане на легло. Почти очакваше да види Талея да продава днес тук, може би край Зайчи приют, където бяха самотните светилища на всички забравени божества, но това беше глупаво. Денят бе твърде студен, а и Талея не обичаше да става толкова рано. Статуята пред светилището на Плачещата дама на Лис плачеше със сребърни сълзи, когато грозното момиче мина покрай нея. В Градините на Геленеи се издигаше позлатено дърво, сто стъпки високо и с листа от ковано сребро. Светлина от факли блещукаше зад прозорците от оловно стъкло в дървения храм на Бога на хармонията, с петдесетте вида пеперуди във всичките им ярки цветове.
Веднъж Моряшката жена бе обикаляла с нея и ѝ разказваше приказки за по-странните богове на града.
— Онова там е домът на Великия пастир. Онази кула, с трите кулички, е на Триглавия Триос. Първата глава поглъща умиращия, а прероденият излиза от третата. Не знам какво прави средната глава. Онова там са Камъните на Мълчаливия бог, а ей там е входът към Лабиринта на Създателя на шарките. Само които се научат да минават през него правилно ще намерят пътя си към мъдростта, казват жреците на Шарката. Отвъд него, до канала, е храмът на Акван Червения бик. На всеки тринайсети ден жрецът коли бяло теле и раздава купи кръв на просяците.
Днес явно не беше тринайсети ден: стъпалата на Червения бик бяха празни. Братята богове Семош и Селосо сънуваха в двата си еднакви храма от двете страни на Черния канал, свързани с извит каменен мост. Момичето мина по него и заслиза към кейовете, след това мина през пристана на Рагман и покрай хлътналите кули и куполи на Удавения град.
Група лисенски моряци се клатушкаха по Щастливия пристан, но нямаше ни една курва. Кораба беше самотен и тих, глумците несъмнено все още спяха. Но по-натам, на кея до един китоловец от Ибен, зърна стария приятел на Кет, Таганаро, да си подхвърля топка с Касо, Краля на тюлените, докато един от джебчиите му обработваше тълпата зяпачи. Когато спря да погледа и да послуша, Таганаро я погледна и не я позна, но Касо излая и плесна с плавниците си. „Позна ме — помисли момичето, — или му замириса на риба.“ Бързо се отдалечи.
Когато стигна Пурпурния пристан, старият мъж се беше настанил в дюкяна за супа на обичайната си маса и броеше кесия с монети, докато се пазареше с един корабен капитан. Високият тънък телохранител бе надвиснал над него. Ниският и набит беше до вратата, за да вижда добре всеки, който влезе. Все едно. Нямаше намерение да влиза. Седна на една ограда на двайсетина крачки оттам и се присви; разбушувалият се вятър задърпа наметалото ѝ с призрачни пръсти.
Дори в студен и сив ден като този пристанището бе оживено. Видя моряци, тръгнали на лов за курви, и курви, тръгнали на лов за моряци. Двама катили минаха покрай нея, с омачкани контешки дрехи, подпираха се един на друг и се клатушкаха покрай кейовете, а оръжията им подрънкваха на хълбоците. Червен жрец мина забързано, аленият му халат плющеше на вятъра.
Беше почти обед, когато видя мъжа, който ѝ трябваше, богат корабовладелец, когото бе видяла да си има работа със стария мъж вече три пъти. Плешив и едър, с тежко наметало от меко кафяво кадифе и кафяв кожен колан, украсен със сребърни луни и звезди. Някаква злополука бе оставила единия му крак вдървен. Вървеше бавно и се подпираше на тояга.
Щеше да свърши добра работа, по-добра от повечето други, реши грозното момиче. Скочи от оградата и тръгна след него. След десетина крачки се озова точно зад него, с ножчето в ръка. Кесията му беше отдясно, на колана му, но наметалото му ѝ пречеше. Ножчето ѝ блесна, гладко и бързо, един дълбок разрез през кадифето, а той не усети нищо. Червения Рого щеше да се усмихне, ако беше видял това. Тя бръкна в дупката, сряза кесията, напипа златото…
Мъжът се обърна.
— Какво…
Движението му заплете ръката ѝ в гънките на наметалото. В краката им заваляха монети.
Мъжът извика и вдигна тоягата си да я удари. Тя го изрита в болния крак, отскочи и побягна. Профуча покрай майка с дете. Монети падаха от пръстите ѝ и се търкаляха по земята. Гостилничар с голямо шкембе посегна тромаво да я сграбчи, но тя се извъртя, изхвърча покрай една смееща се курва и затича към най-близката пряка.