Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Намерих този план за отлично скроен и тъй като получих още същата вечер писъмцето на госпожа Орио, още на следващия ден, неделя, изпълних поканата й. Бях приет отлично. Дамата ме помоли да се заинтересувам за нея и ми даде всички книжа, необходими за добрия изход на работата. Заявих, че съм готов да й услужа и нарочно говорих много малко с Анджела. Затова пък отправях нарочно любезности към Нанета, която се държеше с мен много зле. Междувременно спечелих приятелството на стария адвокат Роза, който по-късно ми беше доста полезен.
Успехът на молбата на госпожа Орио бе много важен за самия мен, поради което насочих цялото си внимание за удовлетворяването й. Понеже познавах добре влиянието на хубавата Тереза Имер върху нашия влюбен сенатор и бях убеден, че старият господин ще се чувствува щастлив от възможността да й бъде приятен, аз реших още на другата сутрин да отида при нея и влязох в стаята й, без да предупредят за мен. Намерих я насаме с лекаря Доро. Той се престори, че е дошъл само като лекар, написа някаква рецепта, провери й пулса и си отиде.
Всички мислеха, че докторът е влюбен в Тереза. Господин Де Малипиеро го ревнуваше, беше й забранил да го приема и тя му беше обещала това. Тереза знаеше, че бях в течение на всичко. Появяването ми вероятно й е било неприятно, понеже сигурно не би желала старият господин да научи, че не е удържала обещанието си. Затова моментът ми изглеждаше извънредно удобен да постигна от нея всичко, което бих поискал.
Най-напред й казах кратко и ясно какво ме води при нея. Не пропуснах да я уверя, че може да разчита на моето мълчание и че няма да й навредя. Тереза ми благодари и разпалено ми отговори, че й е много приятно да ми услужи. След като взе книжата на дамата, за която се интересувах, тя ми показа документите на една друга дама, за която току-що се съгласила да ходатайствува, но ми обеща да пожертвува тази дама заради покровителствуваната от мен. Тя удържа думата си и два дни по-късно държах в ръцете си заповедта, подписана от Негово превъзходителство като председател на братството. Госпожа Орио беше записана първа — докато се намери нещо по-добро в списъка за помощите, които се раздаваха два пъти годишно по жребий.
Нанета и сестра й Мартина бяха сирачета, дъщери на сестрата на госпожа Орио. Цялото състояние на добрата жена се състоеше само от къщата, в която живееше и чийто първи етаж даваше под наем, и от годишната рента, която й отпускаше нейният брат, секретар на Съвета на десетте11. При нея живееха само двете й племеннички, по-възрастната от които бе на шестнадесет, а по-малката — на петнадесет години. Слугуваше им само една стара жена, която за един талер месечно носеше вода и разтребваше къщата. Адвокатът Роза беше единственият й приятел. Той беше като нея на шестдесет години и чакаше момента, когато ще остане вдовец, за да се оженят.
Двете сестри спяха на третия етаж в едно широко легло, при всеки празник споделяха с Анджела като трета.
Щом получих желания от госпожа Орио документ, побързах да направя посещение на учителката по плетене, за да дам на Нанета едно писъмце, в което й съобщавах щастливия изход на моите усилия и че след два дни, беше празничен ден, ще предам на леля й заповедта на сенатора. Не забравих също да я помоля най-настойчиво да ми уреди свиждане с моята хубавица.
На определения ден Нанета ме чакаше. Тя умело ми пъхна писъмце, като ми прошепна да го прочета, преди да съм напуснал къщата. Влязох в стаята и видях, освен госпожа Орио още Анджела, стария адвокат и Мартина. Понеже горях от желание да прочета писмото, отказах предложения ми стол, предадох документа на госпожа Орио и помолих за позволението като единствена награда да й целуна ръка, тъй като нямам време и трябва да си тръгна незабавно.
11
Съветът на десетте, състоящ се от десет членове аристократи, е бил главният инструмент за господството на венецианската аристокрация в старата Венецианска република. Той е имал право да контролира даже и самия дож. Създаден е в 1310 г. и е премахнат от Наполеон през 1797 г. Преди това (от 697 г.), властта на дожите, особено на първите от тях, които са били избирани от народа, е била почти неограничена. По-късно между дожите, които се стремели да превърнат властта си в наследствена, и аристокрацията се почват борби, които през 1173 г. завършват с победа за аристокрацията. И със създадения през 1310 г. Съвет на десетте дожът става оръдие на венецианската аристокрация и само изпълнителен орган на нейните решения. — Б.пр.