Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Съгласно моя план използувах случая, като в отговор на една нейна забележка, че е студено, й казах, че няма да почувствува студа, ако легне до мене.
— Няма ли да ви бъде неудобно? — попита тя.
— Не, мисля, че ако дойде майка ти, ще се разсърди.
— Тя няма да помисли нищо лошо.
— Тогава ела! Но, Лучия, ти знаеш ли на каква опасност се излагаш?
— Сигурно, но вие сте разумен и още повече сте абат.
— Не, не! Понеже тогава ще си помислят какво ли не.
Най-сетне тя легна до мен; говореше непрекъснато, но не разбирах нищо от това, което казваше. Намерих се в много особено положение: от една страна, не исках да се поддам на страстта си, а от друга, щеше да излезе, че съм много бавен.
Доверието на девойката към мен, което съвсем не беше лицемерно, ми бе направило толкова силно впечатление, че бе срамно да злоупотребя с него. Най-сетне тя ми каза, че е ударило петнадесет часа10 и ако старият граф Антонио слезе и ни намери така, ще започне да се подиграва, което би я ядосало.
— Той е човек — каза тя, — от когото бягам, щом го видя.
С тези думи тя стана от леглото и си отиде.
Останах дълго да лежа неподвижно; бях като замаян от учудване и чувствата ми бяха така объркани, както и мислите ми.
На следващата сутрин й казах да остане седнала на леглото ми, понеже искам да запазя спокойствието си. Нейните отговори на задаваните й от мен въпроси ме увериха напълно, че почтените й родители с право я боготворят и че свободата на духа й и непринуденото й държане се дължат само на нейната невинност и чистота на душата й. Наивността й, жизнерадостта, любопитството и срамливата червенина, която обагряше красивото й лице, щом забавните неща, които ми разказваше без всякаква злоба, неволно ме разсмиваха — всичко това ми доказваше, че тя е ангел, който лесно ще падне в ръцете на първия развратник, решил да я прелъсти.
Чувствувах се достатъчно силен да действувам така, че да не трябва после да се укорявам. Самата мисъл за това ме отвращаваше и собственото ми самоуважение осигуряваше честта на Лучия и на нейните добри родители, които ми я оставяха доверчиво поради доброто мнение, което имаха за мен. Бих се презирал, ако не оправдаех доверието, което ми оказваха. Така или иначе, реших да се въздържам. И тъй като бях сигурен, че мога винаги да победя изкушението, реших да се боря със себе си и да търся награда за своите усилия само в нейното обикновено присъствие. Още не знаех поговорката, че победата не е сигурна, докато борбата продължава.
Утринните приказки с нея ми харесваха, затова, без да влагам никаква умисъл, й казах, че ще ми направи удоволствие, ако идва по-рано, дори да ме събужда, ако спя. И за да придам повече тежест на молбата си, добавих:
— Колкото по-малко спя, толкова по-добре се чувствувам.
Така ми се удаде да удължа нашата връзка от два на три часа и въпреки всичко времето минаваше светкавично бързо.
Понякога, докато разговаряхме, идваше и майка й. Веднъж добрата жена, виждайки Лучия да седи на леглото ми, не направи никаква забележка, а само се учуди на моята добрина, че търпя това. Лучия я разцелува бурно и извънредно добродушната жена ме помоли да я поучавам и възпитавам. След като майка й си излезе, Лучия дори не помисли, че отсега нататък може да се държи по-свободно, а запази държанието си непроменено.
Общуването с този ангел ми причиняваше ужасни мъки, но същевременно ми доставяше и върховна наслада. Често, когато страните й бяха на два пръста разстояние от устата ми, ме обземаше желание да ги покрия с целувки и кръвта ми кипваше, когато я чувах да казва, че би могла да бъде моя сестра. Но аз се въздържах твърдо, като избягвах и най-малкото докосване, защото чувствувах, че една-единствена целувка ще бъде искрата, която ще хвърли всичко във въздуха. Всеки път, когато тя си отиваше, оставах учуден, че съм могъл да се удържа, но винаги жаден за нови лаври, аз въздишах в очакване на следващата сутрин, когато ще подновя тази сладка и опасна борба. Малките страсти правят младежа смел, а големите го завладяват напълно и му поставят прегради.
10
Девет часа сутринта. — Б.пр.